Ли Чайлд - Стражът

Стаята бе квадратна, с прозорци на двете стени. Пред този вдясно бе поставено бюро, обърнато с лице към самото помещение. Беше голямо, масивно, изработено от лакиран махагон, покрито със зелено сукно отгоре. Зад него имаше кресло с тапицерия от зелена кожа, придържана от солидни месингови кабърчета. До вратата стоеше библиотека, а четвъртата стена бе заета от ниски шкафове, които стигаха до кръста на Ричър. Над тях бе окачен маслен портрет в рамка. Сталин, облечен във военната си униформа от Втората световна. Ричър го свали. От обратната страна имаше друг портрет. Адолф Хитлер. Ричър върна картината на стената, но този път с нацисткия фюрер отпред.

Ричър провери шкафовете и чекмеджетата. Всичките бяха заключени. Мина му през ума, че може да ги разбие, но се отказа. Ричър проявяваше интерес към евентуални исторически артефакти, свързани с миналото на Клостерман, но предпочиташе федералните агенти да се заемат с многобройните документи в кабинета. Той надзърна по навик зад книгите, не откри нищо и зае позиция до библиотеката.

Следващите пет минути изминаха в пълна тишина Тогава Ричър чу стъпки в коридора. Човек със средно тегло, помисли си той, но със солидни обувки. Старае се да бъде дискретен, но едновременно с това бърза. Стъпките приближиха. И спряха пред вратата. После дръжката се завъртя и вратата започна да се отваря. Бавно. Ръбът ѝ помръдна с една педя, после спря. В пролуката се появи цев на револвер. Тя принадлежеше на "Смит & Уесън", модел 60, първия револвер в света, изработен изцяло от неръждаема стомана. С цел да се избегне опасността от корозия, когато оръжието се носи близо до тялото. Моделът определено не бе полицейски. След миг се появи и ръката, която държеше револвера. Последвана от китката, която се подаваше изпод ръкава на бяла риза, а върху нея – сив костюм.

Ричър изрита вратата. Тя се затвори с трясък и премаза китката. Мъжът изпищя. Изпусна револвера, освободи ръката си и отскочи назад. Ричър отвори вратата докрай. И видя полицай Гудиър да се присвива от болка до отсрещната стена и да притиска ръката си. Ричър излезе в коридора и сграбчи ченгето за реверите. Завлече го в кабинета. И заби главата му в стената под прозореца. После седна на бюрото и зачака Гудиър да се посъвземе, да се завърти настрани и да се надигне в полуседнала позиция.

– Предполагам, че вече ми отговори на един въпрос – започна Ричър. – Онзи, който ти зададох пред Съдебната палата по време на първата ни среща. Защо толкова искаш да потулиш неуспешния опит за отвличане на Ръдърфорд.

Гудиър не отговори.

– Това означава, че остава да отговориш на още един въпрос – продължи Ричър. – Защо помагаш на Клостерман? Пари? Шантаж? Какво?

– Заради принципи – озъби се Гудиър. – Господин Клостерман се опитваше да спаси нашата страна. Нашата раса. Гордеех се, че му помагам.

– Стани.

Гудиър не помръдна.

Ричър стана от бюрото.

Гудиър се изправи сам.

– Свали си сакото – нареди Ричър.

Гудиър измъкна с усилие ръце от ръкавите и сакото му се свлече на земята.

– Разкопчай си ризата.

Ченгето започна да разкопчава копчетата си едно по едно, като започна от най-горното и стигна до кръста.

– До долу – каза Ричър.

Гудиър разтвори бавно ризата си. Ричър погледна лявата страна на гърдите му. Там имаше татуировка на орел. Със свастика.

– Сигурно си чул, че вчера се срещнах с някои от така наречените ти братя – каза Ричър. – Всички те напуснаха малката ви шайка. И получиха нареждане да уведомят останалите, че не направят ли същото, къщите им ще изгорят. Докато те са вътре.

– Не, не го прави! – възкликна Гудиър. – Моля те! И аз ще подам оставка.

– Разбира се, че ще го направиш, но още е рано за това. Твоите приятелчета споделиха, че Клостерман възнамерявал да възкреси Хитлеровата Катедрала от светлина, но се оказаха прекалено глупави – нямаха представа какво означава това. Надявам се ти да си по-добре запознат с историята.

– Разбира се. Аз помагах на господин Клостерман на всеки етап от планирането.

– Следователно си наясно, че ще пристигнат гости от всички щати?

– Точно така.

– И поддържаш контакти с подобни групи откачалки от други градове?

– Спри дотук! Предпочитам да отида в затвора, отколкото да предам братята си.

– Не продължиш ли да говориш, затворът ще се окаже най-малкият ти проблеми. Позволи ми да ти задам един въпрос относно вашата… кауза. Ти изповядваш същите възгледи като Клостерман, нали?