Ли Чайлд - Стражът

Ричър се спусна по бетонните стъпала. Слезе чак до долу и забеляза някого зад първата врата – превита фигура, долепила ухо до втората врата. Икономката на Клостерман. Явно първо бе вдигнала тревога, а после се бе върнала, притеснена за съдбата на своите колеги.

– Губиш си времето – каза Ричър и пристъпи през прага. – Всички са мъртви. Агентът ви е заловен. Време е да постъпиш разумно. Предай се.

Икономката се обърна. Зяпна изумено. Облещи очи. Отдръпна се назад и едновременно с това измъкна иглата от косата си. Ричър пристъпи към нея, а тя го нападна, обезумяла от ярост. Ричър блъсна ръката ѝ встрани и изби иглата от пръстите ѝ. А после хвана икономката за врата с лявата си ръка, завъртя колелото с дясната и отвори вратата. Изчака Фишър да излезе, след което запрати икономката надолу.

Може тя да бе паднала в шахтата. А може и да не бе паднала. Ричър не се интересуваше какво се е случило с нея. Той просто затвори вратата и завъртя колелото.

Ричър и Фишър седяха на капака на червения шевролет и очакваха появата на Сандс. Тя пристигна след три минути и паркира на същото място, на което бе спряла и по-рано. Излезе от колата, прегърна Фишър и ѝ помогна да седне отпред. А после се върна да поговори е Ричър.

– Ще заведа агент Фишър в болница – каза Сандс. – Идваш ли с нас?

– Не – отвърна Ричър. – Трябва да свърша още нещо.

– А след това? Ще се видим ли?

Той не отговори.

– Ако пътищата ни не се пресекат, желая ти късмет, Ричър.

– И на теб. Надявам се "Цербер" да ви се отплати и да си купиш яхта.

– Благодаря. Надявам се да намериш това, от което се нуждаеш, каквото и да е то.

Сандс пристъпи към него, надигна се на пръсти и го целуна по бузата. После се обърна и тръгна към колата си.

– Сара? – извика Ричър, извади телефона от джоба си и ѝ го подхвърли. – Ще го дадеш ли на Ръсти? Не ми трябва повече.

Това е затишие пред буря, помисли си Ричър. Порталът се затвори зад Сандс и Фишър и имението на Клостерман отново потъна в тишина и спокойствие. Но това нямаше да продължи дълго. Скоро тук щяха да нахлуят екипи на ФБР и да обърнат къщата с главата надолу. Друг екип щеше да се спусне в бункера и да открие телата. Което щеше да породи куп въпроси. На които Ричър не искаше да отговаря. Затова се налагаше да побърза.

Той извади телефона за еднократна употреба на Клостерман. Беше съвсем прост модел, доста стар при това и най-вероятно евтин. Напълно логично, никой не купуваше подобни телефони с намерението да ги ползва дълго време. Това означаваше, че апаратът няма да изисква пръстов отпечатък или лицево разпознаване. А най-обикновен четирицифрен код. Десет хиляди комбинации. Ричър нямаше време да ги изпробва всичките. Затова взе малко пръст от земята. Стри я на прах, а после го посипа върху бутоните. Духна настрани излишния прах. Поднесе телефона към светлината и го наклони настрани. И откри, че прахта не е полепнала по нито един бутон. Опита отново, този път с повечко пръст. Получи същия резултат. Обичайният му метод се оказа безполезен в случая. Но му бе помогнал на портала. Паролата, която Клостерман бе използвал там, бе 0420. Рожденият ден на Адолф Хитлер. Деликатен и ненатрапчив начин да убеди хората, с които общува, че той също е нацист. Което не отговаряше на истината. Какъв код би избрал Клостерман? Ричър опита 0505, рождения ден на Карл Маркс. Телефонът извибрира недоволно и отказа да се отключи. Ричър опита 0422 за Ленин. И отново не успя. Опита 1107 за Троцки. Отново нищо. Ричър се замисли. Клостерман бе роден през 1950 г. и бе израснал в разгара на Студената война. Вуйчовците му бяха съветски агенти. Към коя личност от този исторически период биха могли да изпитват доживотна вярност? Ричър въведе 1218, рождения ден на Сталин.

Телефонът се отключи.

Ричър влезе в менюто и отвори списъка с последните входящи обаждания. Те бяха от четири различни телефонни номера. Три от тях се появяваха само по веднъж, но последният – цели четири пъти. Ричър започна с него. Избра го и натисна бутона за избиране. Отговориха му след третото позвъняване.

– Да? – попита мъжки глас.

Ричър бе сигурен, че знае на кого принадлежи той. Освен това му се стори, че някой затваря врата.

– Един съвет за тези, които имат уши да чуят – каза Ричър. – Хенри Клостерман е мъртъв. Агентите на ФБР са на път към дома му, за да извършат обиск. Ще бъдат там след двайсет минути.

Ричър затвори и тръгна към къщата. Прекоси верандата и влезе вътре. Стъпи върху парчетата дърво, осеяли пода около разбитата врата. Продължи по коридора. Покрай снимките по стените. Стигна чак до края. Ричър знаеше, че последната врата вдясно води към дневната, което означаваше, че това, което търси, се намира зад някоя от останалите три врати. Опита последната врата вдясно. И попадна право в целта. Кабинетът на Клостерман.