Ли Чайлд - Стражът

– Не се чувствам добре – каза тя. – Не знам какъв наркотик използваха, но още ме държи. Няма да мога да се кача.

– Аз пък няма да те оставя долу – отвърна Ричър. – Каквото ще да става. – Той метна Фишър на рамо, изкачи се до следващото ниво и се промъкна през люка. –Видя ли, няма проблем. Още едни стълби и сме навън.

Ричър изкачи следващите пет стъпала. И спря. Нещо не беше наред в горната част на шахтата. Беше прекалено тъмно. Той обаче продължи. Стигна до върха, свали внимателно Фишър и я положи до стената. Затвори очи. Натисна вратата.

А тя не помръдна дори милиметър.

Ричър се озова в капан. Под земята. В тясно пространство. Единственият му кошмар от детството, който продължаваше да го преследва до ден-днешен. Най-големият му страх. Единственият, с който не успяваше да се справи.

– Нищо не разбирам – каза Фишър. – Защо няма дръжка?

– От другата страна е – обясни ѝ Ричър, който полагаше усилия да диша все така спокойно и равномерно. –Това е нещо като въздушен шлюз с две врати. Те никога не се отварят едновременно. Затова дръжките са от една и съща страна. Така един човек може да контролира и двете.

– Тоест някой ни е заключил отвън? Защо?

– Обзалагам се, че го е направила икономката на Клостерман.

Ричър се облегна на вратата и се плъзна надолу. Седна на земята. Кожата на гърба му настръхна. Той започна да се поти.

– Онази кльощавата? Която избяга? Но ти стреля по нея. Чух те. Не. Чакай… – Фишър поклати глава в опит да прогони мъглата, която заплашваше да я обгърне. – Не видяхме тяло в коридора. Избягала ли е?

Ричър сви рамене.

– Начинът, по който се биеше – каза Фишър. – Начинът, по който ѝ позволяваха да участва в мъченията. Тя не е обикновена икономка. А е една от тях. И ще докладва какво се е случило. Руснаците ще изтеглят агента си. Трябва да предупредим Уолуърк.

– Той пътува насам – отвърна Ричър. – Или поне би трябвало. Казах му, че си тук.

– Не можем да чакаме. Трябва да го предупредим още сега.

Ричър извади телефона си. Нямаше сигнал. Намираха се близо до повърхността, но над тях все още имаше прекалено много бетон. Прекалено много стомана. Все материали, които възпрепятстваха разпространението на радиовълните. Ричър опита телефоните на Клостерман. И те нямаха връзка.

– Добре – каза Фишър. – Трябва да открием начин да я спрем.

– Как? – възкликна Ричър. – Единственият изход навън минава през тази врата. Невъзможно е да я отворим.

– Трябва да има друг изход. Откъде минават водата или въздухът? Трябва да има тръба или шахта.

Ричър поклати глава.

– Подобни бомбоубежища залагат на затворени системи. Водата се обработва и рециркулира. Въздухът също.

– Ами електрозахранването? Генераторът? Сега го няма, но навремето със сигурност са монтирали генератор. Кога е построено това място? През 50-те?

Ричър кимна.

– Какви генератори са използвали тогава? – попита Фишър.

– Вероятно дизелови – отвърна Ричър.

– А дизеловите машини се нуждаят от въздух, който би трябвало да идва отвън. Ела! – каза Фишър и се изправи с усилие. – Да се върнем в генераторното. Ще започнем да търсим от там.

Ричър погледна отвора на шахтата. Това бе последното място на Земята, през което би искал да се провре. Но от друга страна, бе попаднал в капан, затворен зад масивна врата, и това бе последното място на Земята, на което би искал да бъде. Не биваше да забравя и за руската агентка. Дъщерята на Клостерман. Може би тя вече бе откраднала "Страж". Може би вече бе изчезнала от "Оук Ридж". Ричър знаеше, че Сандс ще вдигне тревога, ако не се свърже скоро с нея. Уолуърк също пътуваше насам. Но след колко време щеше да пристигне помощта?

– Ще отида – каза Ричър и връчи пистолета на Фишър. – Може да дойде някой от тях. Може да отвори вратата. В такъв случай погрижи се да не я затвори.

Ричър се спусна по първата стълба. Бавно и спокойно. Стъпало по стъпало. После и по втората. Накрая прекоси коридора, който водеше до генераторното помещение. Влезе вътре. Погледна за миг телата на пода. После насочи вниманието си към тавана и огледа всеки сантиметър от него. Не видя нищо, което да прилича на вентилационна шахта или отвор. Ричър продължи със стените. Забеляза две окръжности, отдавна зазидани и замазани. Вероятно някога тук бе имало тръби. Но с диаметър двайсетина сантиметра. Което означаваше, че Ричър и Фишър са обречени. Накрая Ричър застана пред двата квадратни панела на отсрещната стена. Почука върху единия. Звучеше плътно, солидно. Почука по другия.