Ли Чайлд - Стражът

Прокънтя на кухо.

Ричър се опита да го отскубне от стената, но не успя да го хване. Замазката и боята не оставяха никакви пролуки между панела и стената, дори нокът не можеше да мине между тях. Ричър отиде до металната масичка. Огледа зловещите инструменти върху нея. Откри чук и длето. Опита се да не мисли за какво ли ги е използвал Клостерман. Върна се при панела и започна от горния ляв ъгъл. Вкара длетото между бетонната стена и дървената плоскост и започна да удря с чука. Продължи още малко по края, след което вкара длетото по-навътре. Пет-шест сантиметра. Десет. По едно време усети панелът да помръдва. Ричър разшири дупката и накрая успя да го откърти. Зад него се показа квадратен отвор в стената е размери деветдесет на деветдесет сантиметра. Дълбочината на отвора бе също деветдесет сантиметра. Подът му бе солиден, стените също, но не и горната част. От там се издигаше кръгла шахта е диаметър отново деветдесет сантиметра. Ричър се опита да надзърне, но вътре бе тъмно като в рог.

Той се промъкна вътре, вдигна ръце над главата си, присви леко рамене и се изправи. Нищо не възпрепятстваше движенията му. Ричър опипа стените на шахтата. Бяха гладки и студени. Неръждаема стомана, помисли си той. Прокара длани надолу и попадна на вдлъбнатина, дълбока не повече от два-три сантиметра, разположена точно между две стоманени секции. Не беше кой знае какво, но все пак… Ричър се пресегна и откри още една вдлъбнатина на около метър над първата. Двете вече образуваха нещо като стъпала, вкопани в стените на шахтата. Стъпала, които водеха неизвестно къде в това тясно и мрачно пространство. Може би към повърхността. Към спасение. А може би към смърт и забвение.

Имаше само един начин да разбере.

Ричър започна да се катери. Хвана се за горното стъпало, набра се на ръце и намери опипом с крака долното стъпало. Опря гръб в металната повърхност зад себе си. Пое си дъх. Набра се до следващото стъпало. Отново си пое дъх. Започваше да се поти. Кожата му настръхна. После шахтата се стесни. Стените ѝ го притиснаха. Щеше да заседне всеки момент. Ричър имаше чувството, че е попаднал в някоя от онези черни дупки в Космоса, за които бе чел някъде. Които поглъщали материята и никога не я пускали.

Не. Това не бе истина. Съзнанието му въртеше номера. Ричър събра сили и продължи нагоре. Стигна до осемнайсетото стъпало. Деветнайсетото. Протегна ръце нагоре и пръстите му напипаха нещо. Плътна неравна повърхност. Дърво, предположи Ричър. Беше стигнал до върха, но нещо блокираше отвора.

Ричър натисна силно с длани. Наведе глава към гърдите и изкачи още едно стъпало. Надигна се, докато вратът и раменете му опрат в дървото, и започна да натиска. Тогава левият му крак се подхлъзна. Ричър залитна настрани и удари главата си в металната стена на шахтата. Разпери ръце встрани, възстанови равновесието си, събра сили, затаи дъх. И опита отново. Натисна с рамене и врат. Бавно увеличи натиска. И почувства, че дървото над главата му помръдва. Много бавно, но помръдва. Натисна по-силно. Дървото поддаде още малко. Ричър се завъртя и успя да го избута постепенно настрани, докато освободи достатъчно място, за да мине. Набра се, излезе от шахтата и се свлече на тревата, целият облян в пот. После легна по гръб и впери поглед в небето.

След минутка той седна и извади телефона от джоба си. Устройството извибрира в ръката му и на дисплея се появиха две думи: Ново съобщение. Ричър натисна съответния бутон и поднесе телефона до ухото си. Съобщението беше от Уолуърк. С новини от "Оук Ридж". Гласът на федералния агент звучеше напрегнато, както обикновено. Дъщерята на Клостерман се опитала да избяга. Хората на Бюрото я задържали, но тя отказвала да говори. Засега.

Ричър прибра телефона и се изправи. Хвърли бърз поглед към отвора на шахтата. Около него бе изградена хубава квадратна бетонна яка. От стените ѝ стърчаха масивни болтове, затова той предположи, че някога тя е била покрита със солидна решетка или преграда, която да предпази обитателите на бункера от евентуални ядрени отпадъци. Въпросната решетка вероятно е била махната по времето, когато е бил демонтиран и генераторът. Нищо чудно работниците да бяха извадили частите от генератора именно през шахтата, вместо да ги мъкнат по стълбите. И когато бяха приключили, бяха заковали отвора на шахтата с дървен капак. С течение на годините върху него се бе натрупала пръст, върху пръстта бе поникнала трева. Това обясняваше защо Ричър и Сандс не бяха видели шахтата на сателитните снимки.