Ли Чайлд - Стражът

Никой от руснаците не отговори.

– Предложението ми е с ограничена валидност – продължи Ричър. – То изтича след три секунди. Готови ли сте? Три. Две…

Ричър изстреля двете си ръце напред, сви пръсти в юмруци още в движение и удари двамата мъже в гръкляните. Те пуснаха пистолетите, полетяха назад и се хванаха за гърлата в отчаян опит да поемат въздух през смазаните си ларинкси. После Ричър заби дясното си коляно в корема на жената. Тя се преви надве, останала без дъх, а той стовари десния си лакът върху врата, точно на мястото, където гръбначният ѝ стълб се съединяваше с черепа. Тя се свлече в безсъзнание в краката му.

Не е зле, помисли си Ричър. Бързо. Ефективно. Макар и неособено красиво.

Икономката се втурна напред. Ричър почти не видя движението на крака ѝ, но го усети, когато стъпалото ѝ се стовари върху лицето му. Той посегна да я хване, но тя се дръпна бързо назад, в ъгъла, като непрекъснато подскачаше и се извърташе. Беше прекалено пъргава, за да я сграбчи. Ричър пристъпи към нея с намерение да я притисне в ъгъла, където от бързината ѝ нямаше да има особена полза. Тя се извърна настрани, като едновременно с това извади нещо от косата си. Игла за кок. Или по-скоро острие. Дълго дванайсет-тринайсет сантиметра. Тънко. Остро като бръснач. Икономката замахна към Ричър. Сряза ризата му. И кожата на гърдите му. Не твърде дълбоко, но достатъчно, за да потече кръв. Замахна в другата посока. Пропусна и се втурна към вратата. Ричър я последва. Излезе в коридора и видя, че тя вече е преполовила разстоянието до вратата в дъното. Той извади пистолета, прицели се и стреля три пъти. Целеше се в центъра на масата ѝ. Но куршумите се забиха в стената, високо и вляво от целта. Заглушителят явно се бе изкривил, когато пистолетът бе паднал по бетонните стъпала. Инстинктът му изкрещя: Хвани я! Но разумът му възрази: Прекалено бърза е. Остави я.

Ричър се върна в стаята и завари Клостерман до вратата. Срита го между краката и Клостерман се сви надве, след което запълзя на четири крака, като ту стенеше, ту се опитваше да си поеме въздух, ту повръщаше. Ричър отиде при Фишър, пресегна се и я освободи от белезниците. Тя се олюля за миг и опря длан на гърдите му. А после обви ръце около собственото си тяло.

– Студено ми е – каза Фишър. – Вие ми се свят.

Ричър отиде до тялото на мъртвата руска агентка, изправи го в седнало положение и свали тениската ѝ през главата. Подаде я на Фишър, след което свали още ботите, чорапите и панталона. Изчака Фишър да се облече, отиде до Клостерман и го подпря до стената.

– Искам да ми кажеш две неща – заяви Ричър. – Видях те как измъкваш информация от хората. Трябва ли да направя същото с теб? Трябва ли да използвам твоите методи? Да те провеся от тавана? Да включа електрическата ти играчка?

– Не – прошепна едва доловимо Клостерман.

– Добре. Има някои неща, които и бездруго знам, но предпочитам да ги чуя от теб. Първо, Тони Гарза. Журналистката. Ти ли я уби?

– Да.

– А преди това я измъчва, нали?

Клостерман кимна.

– А Марти? Онзи, който ме качи в колата си?

– Мъртъв е.

– И него ли уби?

– Не. Аз им наредих, те го убиха. – Клостерман кимна към телата на руснаците.

– Добре, благодаря ти за откровеността. И тъй като сме започнали да си споделяме разни неща, бих искал и аз да ти кажа нещо. Като за начало планът ти да използваш Фишър, за да пробуташ на ФБР фалшива информация, се провали.

– Нямам представа за какво говориш.

– Федералните разкриха истинския агент.

Клостерман се напрегна.

– Ще я арестуват съвсем скоро.

– Не ти вярвам.

– Истина е. В противен случай откъде бих могъл да знам името ѝ? Даян Смит. Или Даян Клостерман, преди да се омъжи.

Клостерман не реагира. Стоеше напълно неподвижен. В продължение на цели десет секунди. Петнайсет. После посегна рязко към глезена си. Обви пръсти около малък, двайсет и два калибров пистолет със седефена дръжка. Но така и не успя да го измъкне от кобура. Защото Ричър сграбчи буйната му бяла коса. Дръпна главата му напред. А после я блъсна назад в стената.

Само веднъж.

Но това бе достатъчно.

Ричър намери два телефона в джобовете на Клостерман. Най-обикновен модел за еднократна употреба с цвят на ванилия и друг, по-скъп, с всевъзможни допълнителни бутони и иконки. Ричър предположи, че някой във ФБР ще прояви интерес към него, затова го подаде на Фишър, след което двамата излязоха от стаята, тръгнаха по коридора и преминаха през вратата, която водеше към антрето. Фишър направи крачка към стълбата, после седна на пода и се сви.