Ли Чайлд - Стражът

Ричър затвори телефона и продължи надолу. Извади пистолета, спря за миг на последното стъпало, блъсна вратата и влезе в бункера.

Озова се в тясно и ниско помещение, подобно на пробна в магазин за дрехи. Проектирано за хора със среден ръст и съответно много тясно за Ричър. Подът и стените бяха бетонни. На тавана имаше масивни стоманени греди. В другия край на помещението имаше втора врата, също сива. С огромно колело в центъра вместо брава. Ричър го дръпна и вратата се отвори. Той се озова в друго помещение, малко по-просторно, но все така некомфортно. Отново с бетонни стени и стоманени греди по тавана. В пода имаше метален люк. Ричър очакваше нещо подобно, което да наподобява вертикална шахта. И ако долу го дебнеше някой с пистолет в ръка, това щеше да е краят на играта. Но Ричър нямаше избор. Трябваше да се спусне, ако искаше да открие Фишър.

Ричър стисна пистолета в дясната си ръка, а с лявата повдигна люка. Отвори го докрай и взе огледалото от линкълна. Надвеси го над отвора и го нагласи под такъв ъгъл, че да огледа помещението долу. Шахтата бе цилиндрична, иззидана от полукръгли бетонни секции, идеално подравнени. Без разминаване, без процепи, без пукнатини. Дълбочината ѝ бе поне шест метра. В стените бяха вкопани стоманени скоби, които играеха ролята на стъпала. Осветлението се осигуряваше от четири слаби крушки, скрити в плафони с метални решетки. Нямаше и следа от човек на дъното на шахтата. Ричър прибра огледалото в джоба си и затъкна пистолета в колана си. Той очакваше пространството там, долу, да е сравнително тясно. С масивни стени. А това правеше рикошетите особено опасни.

Коридорът, който започваше на дъното на шахтата, се оказа два пъти по-широк от онзи горе. Вдясно в пода беше монтиран друг люк, който вероятно водеше към по-долно ниво. В стената отпред имаше сива метална врата. Ричър я открехна и използва огледалото. Зад нея започваше коридор, пълен със сиви повърхности и прави ъгли. Но не се виждаше жива душа. Ричър отвори вратата и влезе в коридора.

Фишър се бореше да не изгуби съзнание. Имаше чувството, че главата ѝ е пълна с пясък. Изведнъж ѝ стана студено. Мокро. Като че ли бе изправена, но не съвсем… май не се държеше на краката си. Ръцете ѝ бяха вдигнати над главата. Опита се да ги свали, но не успя и тогава осъзна, че виси на тях. Раменете я заболяха, китките също, тъй като в тях се впиваше нещо. Нещо метално. Краката ѝ бяха боси. Само пръстите ѝ допираха пода. Повърхността под тях бе доста груба.

Тя разтърси глава и пред погледа ѝ се появи неясна мъжка фигура. Възрастен мъж. С бяла коса. Буйна бяла коса, гъста и чуплива. Той остави нещо на земята. Кофа. Мъжът посегна настрани към метална масичка. Върху нея бяха наредени най-различни инструменти. Едни наподобяваха остриета, други клещи. Той взе нещо като ножица, но по-голямо. И вероятно по-остро. Вдигна го с дясната си ръка и го поднесе пред лицето на Фишър, а с лявата си ръка дръпна блузата ѝ.

– А сега, скъпа – каза той, – време е да махнем тези мокри дрехи.

Ричър видя друга стоманена врата в края на коридора. Отляво имаше три врати, отдясно две. Той отвори първата отляво. Попадна в спално помещение. Малко. Семпло. Функционално. Метален шкаф на едната стена. Легло е метална рамка. Никакви други мебели. Никакви удобства. Първата врата вдясно водеше до тоалетна. Обща тоалетна с писоари, кабинки и мивки. Всички изработени от неръждаема стомана и бял порцелан. Бели плочки на пода. Зад втората врата вляво се намираше друга спалня, идентична на първата. Метален шкаф. Метално легло. Никакви други мебели. Втората врата вдясно водеше до спално помещение с три двуетажни легла. Всичките бяха с метални рамки и тънки матраци на райета, а до тях бяха строени в редица евтини дървени шкафчета. Третата врата вляво бе на кухнята. В нея имаше хладилници и фризери. Шкафове и плотове. Маси и столове. Две мивки. И картина на едната стена – прозорец с разтворени завеси, отвъд които се виждаше поляна с цветя и дървета зад нея. Последната врата водеше към квадратно помещение с размерите на всички останали стаи, взети заедно. Вдясно имаше нещо като трапезария с маса от светла дървесина и осем стола. Вляво имаше кът за сядане с две канапета и два фотьойла. Покрай стените бяха наредени библиотеки, някои пълни, други празни. Част от рафтовете им бяха отрупани с настолни игри, списания. Но и тук не се виждаше жива душа. От Фишър нямаше и следа. Точно от това се страхуваше Ричър. Защото това означаваше, че трябва да се спусне на долното ниво.