Ли Чайлд - Стражът

Бронежилетката лишаваше Ричър от няколко удобни точки в тялото на врага, затова той насочи вниманието си към лицето му. Носът на руснака бе сплеснат и разкривен, очевидно чупен в миналото. При това неведнъж. Което говореше за слабо място. Ричър се втурна напред и се престори, че ще нанесе кроше с лявата си ръка, а вместо това стовари десен прав в лицето на руснака. Беше красив удар. Мощен. Точен. Главата на противника се изви назад, изкриви врата му, опъна сухожилията му. Подобен удар би запратил друг човек по гръб на земята. Не би му оставил сили да се надигне. Руснакът обаче само разтърси глава. По лицето му нямаше и следа от кръв. Дишането му не изглеждаше нарушено. Затова Ричър го удари още два пъти. Със същия юмрук. На същото място. С всички сили. А после отстъпи назад, за да оцени щетите.

Такива нямаше. Специалистът от Москва подскачаше леко и се хилеше, сякаш никога в живота си не се бе забавлявал толкова добре. После той се хвърли напред с намерението да нанесе удари с двете ръце едновременно. Ричър блокира първия и понечи да контраатакува. Отново мускулна памет. Инстинктивна реакция, след като бе забелязал, че лицето и тялото на противника му остават незащитени. Но после забеляза опасността. Настрои действията си спрямо нея. Опита се да парира втория удар. Но закъсня, макар и с част от секундата. Юмрукът на руснака мина покрай вдигнатата ръка на Ричър и се заби в горната част на гърдите му, близо до лявото му рамо. Силата на удара го завъртя и го събори странично. Ричър падна на коляно и тъкмо се изправи, когато противникът му понечи да го изрита в корема. Ричър се завъртя, избегна ритника и заби десния си юмрук в слепоочието на руснака. Мъжът залитна наляво, но бързо възстанови равновесието си. Отстъпи четири крачки назад, после смени посоката и се втурна към Ричър. Бързо, мощно, с намерението да връхлети и да го събори на земята. Маневра, типична за училищните боеве. Брутално ефективна срещу по-непредпазлив противник. Но не и срещу някого с опита на Ричър.

Руснакът тичаше с дясното рамо напред. Ричър отстъпи крачка наляво с намерението да се озове зад гърба му, когато мъжът го подмине. И така да избегне опасността от десен прав или ляво кроше. Само че руснакът не го подмина, а заби десния си крак в земята. Изпъна коляно. Оттласна се назад. Завъртя се по посока, обратна на часовниковата стрелка. И заби левия си лакът в гърдите на Ричър.

Силата на удара вдигна Ричър от земята и го просна по гръб. Главата му се удари в пръстта. Въздухът напусна дробовете му. Руснакът се надвеси над него. И вдигна десния си крак. Задържа го високо, готов да го стовари върху главата на Ричър. Или върху гръкляна. Слабините. Каквато и цел да избереше, това щеше да е краят за Ричър. Или началото на края. Но руснакът се поколеба. Може би объркан от твърде многото възможности. Каквато и да бе причината, тя позволи на Ричър да се претърколи напред. Да се отблъсне с длани, да изправи крака и да стъпи стабилно. След което да скочи напред и да забие глава точно под челюстта на своя противник там, където тя се стесняваше под брадичката.

Сега специалистът от Москва полетя във въздуха и се просна в прахоляка. И Ричър се надвеси над него. А Ричър не се колебаеше. Той знаеше първото правило на уличните боеве. Когато противникът ти се озове на земята, трябва просто да го довършиш. Веднага. На място. Затова Ричър изрита руснака в главата с всички сили. Веднъж, втори път. После седна на гърдите му и го удари в гърлото с цялата си тежест, с цялата си сила.

Ричър се изправи и огледа щетите. Изчака няколко секунди, за да възстанови дишането си. После завлече тялото на руснака до линкълна. Претърси джобовете му за резервни пълнители. Не откри нито един, затова използва дистанционното, за да отвори багажника. Вдигна тялото и го напъха вътре. Отвори шофьорската врата и откърти огледалото от предното стъкло. И изпрати на Сандс съобщение, което съдържаше само една дума: Включвай. Ричър започна да се спуска по стъпалата. Не бе изминал повече от една трета, когато телефонът му иззвъня.

Обаждаше се Уолуърк.

– Имам новини – каза агентът. – От "Оук Ридж". Оказа се прав, че някой от семейството на Клостерман работи там. Но не е син, а дъщеря. Даян. И не използва фамилията Матушак. Омъжила се е и е взела името на съпруга си. Смит. Най-разпространеното фамилно име в Америка. Много полезно нещо за един шпионин, нали? Както и да е, вече я поставихме под наблюдение. Ще я арестуваме при първа възможност. Ще ни бъде от полза по време на преговорите.