Ли Чайлд - Стражът

– Току-що изпратихме съобщение от нейния телефон.

– Защо? На кого?

– Трябваше ни името на файла, за да проследим оригиналния документ. И да го сравним с другия. Изображението на екрана на телефона беше прекалено малко, не успяхме да прочетем името. Трябваше да го препратим на компютър.

Настъпи продължително мълчание. Ричър чуваше как Уолуърк върти химикалката в ръката си. После прозвуча пукот като от счупено стъкло.

– Поздравления, Ричър – каза Уолуърк. – Току-що уби Маргарет Фишър.

Сандс откара Ричър до мотела на руснаците, въпреки че Уолуърк го бе предупредил да не ходи там. Федералният агент обеща лично да изпрати кавалерията. Но после спомена задължителните бюрократични процедури. Нивата на достъп до информацията. Процедурите за съгласуване. Ричър знаеше какво означават тези термини. Забавяне. Затова той реши, че макар шансът да е минимален, трябва да провери дали Фишър е още в мотела и ако е жива, да предприеме съответните действия. Такива, които не изискват заповеди за обиск. Подписи. Каквито и да било разрешения.

От колите, паркирани в далечния край на сградата, нямаше и следа. Когато Ричър и Сандс спряха пред осемнайсета стая, видяха, че завесите на прозореца са дръпнати. Вътре нямаше никого. Сандс продължи и паркира шевролета пред рецепцията, след което двамата с Ричър влязоха вътре и се насочиха право към служителя зад гишето. А той се оказа трийсетинагодишен, с бейзболна шапка и сива тениска с избродирано на гърдите име Чък.

Сандс извади протрития портфейл от черна кожа.

– Федерални агенти – обяви тя. – Издирваме хората, отседнали в осемнайсета стая. Тук ли са?

– Бяха тук – отвърна Чък. – Наеха не само осемнайсета, но и петнайсета, шестнайсета и седемнайсета. Последните четири стаи в онова крило. Но си тръгнаха. Освободиха стаите преди броени минути.

– Споменаха ли къде отиват?

– Не, госпожо. Един от тях май не изглеждаше добре. Всъщност една от жените. Мисля, че беше болна или пияна.

Фишър, помисли си Ричър. Упоили са я, за да не им създава проблеми по пътя.

– Добре – каза Сандс. – Няма значение. Ще трябва да огледаме стаите.

– Няма проблем. – Чък взе четири ключа от таблото на стената и ги остави на плота пред себе си. – Само ги върнете, когато приключите.

Сандс и Ричър започнаха от осемнайсета, тъй като това бе стаята на Фишър. После се заеха с останалите. Всичките стаи се оказаха идеално чисти. Ричър провери на места, които не би трябвало да са толкова чисти. Но руснаците бяха замазали дори дупките от куршуми в рамката на една от вратите. Нямаше никакъв боклук. Нищо. Нито нещо забравено случайно, нищо нещо, скрито от Фишър. Ричър погледна под матраците, между сгънатите кърпи, в шкафовете, чекмеджетата, гардеробите. Провери на всяко място, за което бе чувал по време на службата си във Военната полиция. Дори пусна гореща вода в баните, в случай че Фишър е оставила съобщение върху някое огледало. Не откри абсолютно нищо.

– Nada! Нищо! – обяви Сандс, когато приключиха с петнайсета стая. – Какво ще правим?

– Ще звъннем на Уолуърк – отвърна Ричър. – Ще проверим дали той не е научил нещо ново.

Двамата се върнаха на рецепцията, за да оставят ключовете, и тъкмо се канеха да тръгнат към колата, когато Чък им направи знак да се приближат.

– Сетих се нещо, госпожо – каза той. – Не знам къде са отишли онези хора, но знам какво ще правят. Това ще ви помогне ли?

– Възможно е – отвърна Сандс. – Какво ще правят?

– Ще играят голф.

Сандс кръстоса ръце на гърдите.

– Голф? Сигурен ли сте?

– Съвсем. Чух двама от тях да разговарят. Говореха на руски. Разбирам малко, защото баба ми и дядо ми са от Петербург. Както и да е, единият спомена думата бункернъш. Това означава нещо, свързано с бункери. А къде има бункери? На игрищата за голф. Нали така голфърите наричат дупките в земята, напълнени с пясък. Наблизо има няколко игрища. Другият подхвърли, че бункерът бил там открай време, затова си мисля, че става въпрос за някое от по-старите игрища.

– Голф? – възкликна Ричър, когато се качиха в колата. – Ама че идиот!

– Да, Чък определено не беше прав за голфа – съгласи се Сандс. – Няма спор. Но си мисля, че това ни подсказва къде са отвели Фишър.

– Така ли? Къде?

– Докато ти разговаряше с Уолуърк, ние с Ръсти се поровихме в старите архиви. Попаднахме на информация за част от парцелите до Къщата на шпионите. Братя Клих са ги купили почти по същото време, когато са купили и земята за къщата. Попълнили са куп формуляри, с които са искали разрешение за строителство. В архивите се пазят и оплаквания от съседите заради силния шум от багери, бетоновози и прочие. На Ръсти това му се стори странно, защото около Къщата на шпионите не се виждат други постройки. Не и над земята. Затова си задавам въпроса: за какво са му притрябвали на някого багери и толкова бетон?