Ли Чайлд - Стражът

– Да, но само ако съм прав. Трябва да се уверим. Можем ли да проверим дали документът, който Фишър откри, се намира и в нашия сървър? Намерим ли го, можем да сравним двата.

– Възможно е на теория. Но на сървъра има хиляди документи. Може да ни отнеме седмици да намерим това, което търсим. Трябва да стесним търсенето.

– Как?

– Ако разполагаме с името на файла например.

– И откъде можем да го получим?

– Обикновено е отбелязано в горната част на екрана. Нещо като заглавие. Ето тук. Дай ми телефона. – Сандс погледна дисплея и поклати глава. – Изображението е прекалено малко. А телефонът ти е прекалено евтин модел, за да поддържа електронна поща. Ще трябва да препратя съобщението на моя телефон, а от там ще го прехвърля на компютър.

Сандс натисна няколко клавиша върху телефона на Фишър, още няколко върху своя и накрая отвори междинната врата и влезе в съседната стая. Двамата с Ричър завариха Ръдърфорд прав до леглото. Ръсти изглеждаше ужасно блед, косата му бе разрошена, но все пак стоеше сам на краката си. Което в случая бе обнадеждаващо.

– Какво става? – попита той.

Ричър му разказа набързо какво се е случило. Сандс седна пред лаптопа и отвори имейла, който сама си бе изпратила. Появи се изображение, заснето от друг екран. То бе леко размазано, но по всичко изглеждаше, че става въпрос за лист хартия, който е бил бледозелен. С голям воден знак в средата. И рамка с гръцки мотиви по краищата. Формуляр, в който всички необходими заглавия, полета, инструкции и прочие бяха отпечатани с черно мастило. Също черен бе и печатът КОПИЕ. През 1949 г. някой бе попълнил съответните полета на ръка, с плавен изящен ръкописен почерк, с тъмносиньо мастило. Формулярът съдържаше адрес, който изглеждаше познат. А също и имената на трима собственици. Артур Клих и Камил Клих, братята шпиони. А също и Кристиян Клих, който вероятно бе третият брат. Чиято самоличност бе останала тайна. И когото Фишър подозираше, че е връзката с шпионина в "Оук Ридж".

– Виж! – възкликна Сандс и посочи белия текст в средата на синьото поле в горната част на изображението. Scan00001968.jpg. – Точно това ни трябва.

Тя затрака по клавиатурата и въведе името на файла в появилото се прозорче.

Натисна съответния клавиш и секунда по-късно на екрана се появи далеч по-ясно изображение на същия формуляр.

– Чакай – каза Сандс. Вниманието й бе привлечено от полето, в което бяха отбелязани собствениците на името. Почеркът изглеждаше същият. Както и цветът на мастилото. Имената също бяха три. Артур Клих. Камил Клих. И Наталия Матушак. – Имената не съвпадат. Коя е Наталия Матушак?

– Наталия Матушак е майката на Хенри Клостерман. Хайнрих Клостерман е вторият ѝ съпруг. Обзалагам се, че моминското ѝ име е Клих. Третият агент не е брат на онези двамата. Тя е шпионинът. Сестрата на Артур и Камил – отговори Ричър.

– Този документ е копие – отбеляза Сандс. – Унищожили са го, за да запазят в тайна съществуването на Наталия. Или поне така са смятали. Това обаче е оригиналът. Онзи, който Фишър е видяла, е фалшифициран.

– Но как са го направили? – попита Ръдърфорд. – Ти не си изпускал сървъра от очи. Освен докато е бил в багажника.

– Предполагам, че са направили копие на документа от сървъра, който продадохме на Клостерман. Така биха разполагали с достатъчно време, за да го фалшифицират. Техен човек го е качил на сървъра, докато Фишър ме връзваше. А после онази компютърна специалистка направи всичко възможно Фишър да го види, защото е знаела, че ще предаде информацията на ФБР. Федералните агенти няма да открият връзката с Клостерман и ще стигнат до грешен извод относно самоличността на шпионина в "Оук Ридж".

– Как ще им помогне това? Ако третият брат не съществува, тази улика няма да отведе Бюрото доникъде.

– О, напротив. Руснаците са се погрижили за това. Подхвърлили са не една, а няколко улики, достатъчно объркани, за да породят съмнение. Но не толкова объркани, че да заблудят един средностатистически федерален агент. И те ще го отведат до целта. До някой, който в този момент работи в Ноксвил. И вероятно е скрил някъде копие на "Страж". Този човек се готви да избяга. Да бъде заловен. Да направи самопризнания.

– Защо някой ще постъпи така?

– Сигурно го възприема като благородна саможертва в името на достойна кауза. Или семейството му ще получи някакви облаги. Кой знае?

– Но ако уликите са фалшиви, как Бюрото ще открие самоличността на шпионина? – попита Ръдърфорд. – Агентите ни ще се върнат в изходна позиция.