Ли Чайлд - Стражът

В момента, в който Ричър приближаваше мотела, кодираният телефон на Сперански започна да звъни.

– Налапаха стръвта – каза гласът от другия край на линията.

Сперански се усмихна.

– Кога ще я доведат?

– Казах само, че налапаха стръвта. Но не са я глътнали, така да се каже. Тя даде телефона на Скитника. Той обаче не изпрати съобщението.

– Защо?

– Не знам. Може да се надява да измъкне повече пари. Да не може да си служи с телефон. Може да се е уплашил. Ще разберем. Ще следим телефона денонощно. В мига, в който изпрати съобщението, ще те уведомим.

Ричър паркира шевролета пред осемнайсета стая и влезе вътре. Завари Сандс. Тя стоеше до второто легло. С широко отворени очи. Леко разкрачена. С протегнати напред ръце. И колт в дланите. Класическа стойка за стрелба. Известна като равнобедрен триъгълник. Заради геометричната фигура, образувана от гърба и двете ръце. Стойка, която осигурява добра точност. А това можеше да е проблем за Ричър, тъй като Сандс се бе прицелила право в гърдите му.

– Ричър! – възкликна тя, свали оръжието и тръгна бързо към него. – Къде беше? Притесних се ужасно. Звънях ти няколко пъти, но ти не вдигна.

– Дълга история – отвърна Ричър. – Случи се нещо важно. Ще ти обясня по-късно, но сега се нуждая от помощта ти. – Той извади телефона на Фишър от джоба си и продължи: – Тук има снимка на документ. Взета е от сървъра, който дадох на руснаците. Фишър смята, че въпросният документ ще разкрие самоличността на шпионина, и иска да го изпратя на Уолуърк.

– Лесна работа. Дай ми телефона. Ей сега ще го направя.

– Не. Подозирам, че нещо не е наред. Опасявам се, че са изиграли Фишър и тя е паднала в капана.

– Защо?

– Поради няколко причини. Да започнем с цветята. Еделвайсите на Клостерман. Нямаше ги, когато двамата с Ръсти отидохме в дома му. Но бяха там на другия ден. Когато Клостерман имаше среща с онези нацисти. Едва ли е съвпадение.

– Но може и да е. За липсата на свежи цветя всеки ден сигурно има безброй обяснения.

– После идва ред на парите. Защо му е на Клостерман да плаща петнайсет хиляди долара за сървъра, след като може да изчака застрахователната компания или градската управа да платят откупа и дигиталният архив да заработи отново? Така би постъпил всеки нормален човек. Защо да плаща на Тони Гарза, която започва да търси сървъра приблизително по времето, когато е извършена кибератаката? Подозирам, че Клостерман знае, че архивът няма да бъде отключен.

– И наистина няма да бъде отключен, поне според агент Фишър.

– Точно това имам предвид. Как е възможно Клостерман да знае? Само руснаците са наясно, защото те стоят зад атаката.

– Но Клостерман е част от неонацистка групировка. Ти се срещна с тях. Видя татуировките им. Те организират голямо сборище по случай рождения ден на Хитлер. Такива са фактите.

– Групировката е реална. Нацисткото сборище също. Но това не се отнася за Клостерман. Нацистите го смятат за свой човек, което не означава нищо. Тези типове никога не са се отличавали с особен интелект. Клостерман може да работи за руснаците. Разделяй и владей. Такава е същината на тяхната стратегия. Насъскват враждебни групи една срещу друга. Сеят омраза и насилие.

– Но ако Клостерман е руснак, защо екипът на Фишър не бе изтеглен, след като той получи сървъра?

– Ето логичното обяснение. Клостерман не ми е повярвал, когато му казах, че не сме копирали сървъра. Затова е изчакал да види дали няма да се появят негови копия. За да сложат ръка и върху тях.

– Възможно е. А какво е нелогичното обяснение?

– Накратко казано, след като отидох в ресторанта, се озовах в мотела на руснаците. Те бяха довели компютърен специалист. Жена. Тя попадна на този файл почти веднага. Въпреки че хората на Бюрото не успяха да го открият за… колко? Близо четиресет и осем часа.

– Тя е знаела какво търси за разлика от федералните.

– Може би. Но тази жена на практика се издаде пред Фишър, че е открила файла. Направо ѝ даде сигнал. А после излезе от стаята и направи така, че Фишър да го копира с лекота. Що се отнася до моето бягство, аз просто станах и излязох през вратата. Това ме тревожи. Не са изтеглили екипа на Фишър само за да може тя да види документа.

– Устроили са всичко? С каква цел?

– За да пратят ФБР по грешна следа. За да защитят агента си, като разкрият самоличността на друг, не толкова ценен шпионин.

– Знаеш ли какво означава това? Руснаците са наясно, че Фишър е предател. Те си играят с нея. Ричър, Бюрото трябва да я изтегли незабавно!