Ли Чайлд - Стражът

– Не, няма – възрази Ричър. – Могат да започнат с Клостерман. Той спомена, че има син. Може да има дори внуци. Никой не е проверил тази следа, защото никой не е подозирал, че майка му е шпионка.

– Звучи логично – съгласи се Сандс. – Бюрото искаше сървъра, защото руснаците знаят, че той може да разкрие самоличността на техния шпионин. Този документ води към Клостерман. Следователно Клостерман трябва да е свързан с шпионина.

– Но без да използват името Клостерман – отбеляза Ричър. – В противен случай някой щеше да забележи. Опитват се да скрият името Матушак.

– Добре, разбирам – каза Ръдърфорд. – Но да се върнем назад във времето. Онази журналистка е открила документа в архивите. Той показва съществуването на още един клон в родословното дърво на братята шпиони. Руснаците не са искали никой да разбере за него, защото е щял да отведе разследващите до Клостерман. И до сина му. Може би до внуците му. Затова унищожават хартиения архив. Блокират дигиталния. И вземат сървъра. Защо не спрат дотук? Прикрили са следите си. Защо пробутват на агент Фишър тази фалшива информация?

– Защото ФБР знае, че руснаците имат шпионин в "Оук Ридж" – отвърна Ричър. – Ако руснаците унищожат данните, Бюрото ще продължи да рови и може да открие друга улика. Ако планът на руснаците проработи, ФБР ще реши, че е заловило техния шпионин. И ще спре да рови. Няма смисъл да издирваш чужд агент, след като вече си го заловил.

Сперански крачеше нервно от единия край на стаята до другия, когато кодираният му телефон иззвъня.

– Нагълтаха стръвта – каза гласът от другия край на линията. – Изпратиха съобщението. Но не до Бюрото, а до бивша негова служителка, която в момента е експерт по въпросите на киберсигурността. Американците са приели всичко за чиста монета.

– Какво ще правим с Наташа тогава?

– Вече е излишна. Центъра е на мнение, че можеш да правиш с нея каквото пожелаеш.

Ричър остави Сандс и Ръдърфорд да се ровят из останалите документи в сървъра и отиде в съседната стая, за да звънне на Уолуърк. И да го уведоми, че Фишър е разкрита. А също и да му каже за двете нишки, които водят към "Оук Ридж". Едната най-вероятно фалшива, другата най-вероятно истинска. Уолуърк не се интересуваше от разликите между тях.

– Ще открием и двамата агенти – заяви той. – Дори единият да е само за примамка. Ще ги тикнем зад решетките. И ще измъкнем Фишър. Ще направим всичко възможно, за да осигурим безопасността ѝ.

– Не, Уолуърк – възрази Ричър. – Трябва да я изтеглите още сега.

– Не можем да го направим. Ако Фишър изчезне веднага след като е видяла документите на сървъра, руснаците ще заподозрат, че нещо не е наред. И ще изтеглят агента си от "Оук Ридж". Никога няма да разберем дали "Страж" е компрометиран. Налага се да координираме изтеглянето ѝ едновременно с арестите, които ще извършим.

– Грешиш. Продължаваш да разглеждаш мисията от първоначалната позиция – че руснаците не са наясно с истинската самоличност на Фишър. Но те знаят за нея. Използват я, за да ви пробутват дезинформация. И няма да я оставят жива, няма да чакат да арестувате техния човек. В момента Фишър е убедена, че информацията, която ви е изпратила, е напълно достоверна. Търсила е тези данни месеци наред и когато файлът се е появил пред очите ѝ, тя мигом е налапала стръвта. Наречи го рефлекс или инстинкт. А какво ще стане после, когато се успокои и анализира ситуацията? Когато обърне внимание на всички необичайни съвпадения. Не, руснаците няма да поемат този риск. Ще я убият веднага щом се уверят, че сте получили дезинформацията. С други думи, сега. Затова трябва да действате. Незабавно!

Уолуърк не отговори веднага. Ричър го чуваше как драска с химикалка по лист хартия. Представи си го да подрежда замислено парченцата от пъзела. И да получава картина, която определено не му харесва.

– Добре – заяви Уолуърк след цяла минута. – Вероятно си прав. Разполагаме с малък интервал от време. Но ми се струва, че сме извадили късмет с това, че ти е дала телефона.

– Какво имаш предвид? – попита Ричър.

– Мисля, че си прав и наистина ще убият Фишър в мига, в който разберат, че ни е изпратила информацията. Но как ще го направят? Като следят телефона ѝ.

– Фишър никога не би използвала телефон, който ѝ е даден от руснаците.

– Разбира се. Тя е използвала чист телефон, с който се е сдобила специално за целта. Руснаците са го клонирали. Това бих направил аз на тяхно място. Много е лесно. Така ще разберат кога телефонът изпраща съобщение. Или провежда разговор. Но ние нямаме този проблем. Ти не ми изпрати снимката от нейния телефон, а ми позвъни от твоя.