Ли Чайлд - Стражът

Ричър се върна в колата. Сандс потегли и след минута спря пред къщата. Двамата с Ричър прекосиха верандата и той почука. Никой не отговори. Ричър реши, че едва ли има смисъл да търси скрит ключ, затова изрита здраво вратата точно под дръжката. Тя се отвори и по пода се посипаха трески. Ричър зави надясно покрай стълбите. Сандс го последва. В далечния край имаше врата. Тя водеше към стълбище, което се спускаше към мазето. Ричър откри ключа за лампите. Покрай лявата стена бяха наредени дървени стелажи, отрупани до тавана с куфари, препарати за чистене, всевъзможни кашони и туби. Вдясно имаше пещ и вентилационна система с множество метални тръби с правоъгълна форма, които изчезваха в тавана. Малко по-надолу от стената се подаваха две сиви метални кутии.

Ричър се провря покрай стелажите и застана пред кутиите. Отвори първата. На етикета вътре пишеше КЪЩА. Върху етикета на втората бе отпечатано само ПАНЕЛ 2.

– Къща с тези размери не се нуждае от две електрически табла – каза Ричър. – Второто трябва да е за бункера. Когато генераторът там не е включен. – Той посочи шалтера. – Дай ми три минути, след което го дръпни. Ще останат без ток и ще изпратят някого да провери какво става.

– Ами ако не го направят? – попита Сандс. – Ако генераторът им се включи веднага или разполагат с акумулаторни батерии? Или ако таблото е за нещо съвсем друго?

– Тогава ще изчакаме хората на Уолуърк. Но няма да загубим нищо, ако опитаме. Дръпни шалтера и изчакай съобщението ми. А после изчезвай. Намери си безопасно място, на което да се скриеш.

Ричър излезе навън и тръгна пеша към бункера. Не се спусна под земята, а заобиколи стълбището, като застана точно над вратата така, че който и да излезе от там, да не е в състояние да го види. Извади онзи "Соком" от джоба си. Зави заглушителя и зачака.

Часовникът в главата му подсказваше, че са минали точно три минути. Нищо не се случи. После измина още една минута. И още една. Ричър чу скърцане на метал върху метал и тежки стъпки върху бетона. Появи се нечия глава. Обръсната. С малки щръкнали уши.

Специалистът от Москва. Същият, който се бе опитал да накара Ричър да влезе в багажника на линкълна.

Ричър го изчака да изкачи стъпалата и вдигна пистолета.

– Ей! – подвикна му Ричър.

Мъжът спря и се обърна. Ричър тръгна към него и заобиколи стълбите, като не сваляше пистолета от нивото на гърдите му.

– Жената, която наричате Наташа – каза Ричър. – Тук ли я доведохте?

Руснакът не отговори.

– Опиши ми разположението на бункера.

Руснакът впери поглед в Ричър, но не каза нито дума.

– Кой още е там? Колко души сте?

Мъжът продължаваше да мълчи.

– Времето ти изтече – заяви Ричър и кимна към линкълна. – Отваряй багажника.

Устните на руснака се разкривиха в усмивка, разкривайки кривите му потъмнели зъби.

– Надяваш се жилетката да те спаси? – Ричър насочи дулото към носа му. – Помисли си пак. Отваряй багажника!

– Няма да ме застреляш – каза мъжът. Думите му прозвучаха ясно, но със силен руски акцент. – ФБР си има правила.

– Така е – съгласи се Ричър. И свали пистолета. Но само една педя. – Аз обаче не работя за ФБР – допълни той и натисна спусъка.

Куршумът удари специалиста от Москва в центъра на гърдите, разкъса ризата му и се заби в слоевете кевлар отдолу. Той се олюля назад и отстъпи една крачка. Само една крачка. Изстрел от толкова близко разстояние щеше да събори на земята повечето хора. Да им счупи няколко ребра. Да увреди някой вътрешен орган. Мрежата от полимерни влакна е изключително здрава и не позволява на куршумите да преминат през нея, но енергията, която тя поглъща, трябва да бъде преразпределена и да отиде някъде.

Ричър върна пистолета на нивото на очите му.

– Последен шанс.

Руснакът вдигна ръце. Кимна. После бавно извади ключовете от джоба на панталона си. Завъртя ги в ръка, опита се да намери бутона за багажника върху дистанционното, но ключовете му се изплъзнаха и паднаха на земята пред него. Той се наведе да ги вземе и загреба шепа пръст. После замахна и хвърли пръстта в лицето на Ричър.

Ричър отстъпи назад, за да избегне облака прах. Руснакът хвърли още една шепа пръст и се втурна напред. Оказа се изненадващо бърз за човек с неговите размери. И пъргав. Вдигна коляно, изви крак настрани и изрита заглушителя. Пистолетът изхвърча от ръката на Ричър и описа ниска парабола. Ричър чу оръжието си да пада върху бетонните стъпала.

Руснакът погледна дупката в ризата си. И сплескания като палачинка куршум. Усмихна се. А после насочи мощно кроше към главата на Ричър. Ричър отстъпи встрани и се наведе, след което заби лакът в ребрата на своя противник в мига, в който ръката на руснака подмина целта. Ударът бе напълно излишен. Невъзможно бе той да нанесе каквито и да било поражения през бронежилетката. Той бе проява на мускулна памет от страна на Ричър, нищо повече. Руснакът се опита да повтори крошето. Ричър се завъртя и стовари нов удар с лакът. Противникът му отскочи назад и се опита да нанесе един прав в главата на Ричър. Той се наведе и усети полъх покрай косата си, когато огромният юмрук на руснака прелетя над главата му.