Ли Чайлд - Стражът

Мъглата, забулила съзнанието на Фишър, започваше да се разсейва. Главоболието ѝ бе все така силно, но тя вече се ориентираше къде се намира. И осъзна, че е само по бельо. Цялото ѝ тяло потрепери. Ръцете ѝ бяха вдигнати над главата ѝ, защото китките ѝ бяха завързани за верига, която минаваше през стоманен пръстен в тавана. Стаята, в която се намираше, бе с размери пет на три метра. Имаше една врата, леко отворена. Стените бяха иззидани от бетонни блокчета, покрити с боя, някога бяла, а сега пожълтяла, като на места се виждаха кафеникави петна. Подът бе бетонен, като тук-таме, сякаш на случаен принцип, от него стърчаха масивни болтове. Фишър предположи, че в това помещение някога е било монтирано тежко оборудване.

В стаята имаше петима души освен нея. Възрастният мъж с бялата коса държеше в ръката си ножицата, с която бе разрязал дрехите ѝ. Останалите трима членове на екипа ѝ. И жена, която не познаваше. Въпросната жена бе изключително слаба, облечена в черна рокля с бяла престилка, досущ като униформа. Русата ѝ коса бе събрана на кок на тила.

Остатъците от дрехите ѝ лежаха на пода до краката ѝ. Там имаше и кофа, която някой бе използвал, за да я облее с вода. Едва сега Фишър видя металната масичка на две нива. Погледът ѝ бе привлечен от някакво устройство на долното ниво. То бе изработено от полирано дърво и имаше циферблат като старомоден радиоприемник. От задната му част излизаше кабел, който бе включен в контакт на стената. Странното устройство имаше още два кабела, навити като бобини. Единият завършваше с метален накрайник, другият имаше изолирана дръжка с месингови челюсти като на клещи.

– Виждам, че се възхищаваш на моя апарат – усмихна се възрастният мъж. – Донесох го от Москва. Той е много стар. Принадлежеше на майка ми. Тя беше голям специалист, ползваше се с уважението на всички. Може да го използваме днес. Бившите ти колеги не са виждали подобно устройство в действие. Високо напрежение, слаб ток. Това е тайната. Така поражда повече болка. За по-дълго време. Стоманеният накрайник влиза в… е, предполагам, че сама можеш да се сетиш. А клещите мога да закача където си поискам.

Ричър се върна през вратата, която водеше към фоайето. Вдигна люка на пода и огледа шахтата долу с помощта на огледалото. И тя като предишната се спускаше на шест метра. Това не му хареса. Ричър и бездруго се бе озовал твърде дълбоко под земята. Косъмчетата по врата му настръхнаха. Далечните му предци неслучайно бяха разказвали истории за тролове, които се крият под мостове, или за дракони, които живеят в пещери. Това бяха все тъмни и влажни места, неестествени. В тях не би трябвало да влизат хора.

На долното ниво имаше пет помещения. Две отляво, три отдясно и едно в дъното на коридора. На вратите имаше табели. Вентилация и Пречистване на въздух вляво. Електрическо табло и Генератор вдясно. Пречистване на вода в дъното. На Ричър не му се наложи да претърсва помещенията едно по едно. Вратите на четири от тях бяха затворени. Но една беше отворена. На генераторното помещение. Всъщност открехната. Едва-едва. Но достатъчно Ричър да чуе глас. Който мигом разпозна.

Клостерман плъзгаше ножиците между гърдите на Фишър. Остриетата застинаха върху тънката ивица плат на сутиена. Точно върху малката декоративна панделка. Той започна да натиска ножиците.

– Това е най-вече за мое развлечение, тъй като знам всичко за теб, Наташа. Или да те наричам Маргарет? – попита Клостерман. – Все пак имам един въпрос. Скитника. Как да го открия?

– Ами обърни се – предложи Ричър, който стоеше на прага.

Петима души се обърнаха. Двама отстъпиха към далечната стена. Клостерман и икономката му. Трима извадиха пистолети. Руските агенти. Те стояха вдясно от Ричър, застанали в права линия. Двамата мъже в двата края, жената по средата. Ричър пристъпи към тях. Те се прицелиха в него. Ричър вдигна ръце бавно, докато дланите му се озоваха на нивото на лицето, обърнати към тях с разперени пръсти.

– Ето как виждам нещата – каза Ричър. – Всички вие сте професионалисти. Дошли сте да си свършите работата. Нищо лично. Затова най-добре оставете пистолетите, легнете на пода с лице към земята, сложете ръце на тила. Няма да ви убия, а ще ви предам на властите. Те ще ви зададат куп глупави въпроси. Ще ви хранят с помия няколко месеца. След което ще ви разменят за някой американец, заловен в родината ви. Ще се приберете у дома до края на годината. Какво ще кажете?