Джой Филдинг - Гранд авеню

— Нямам намерение да правя което и да било от двете.

— О, така ли? Мислиш, че репутацията ѝ няма да пострада ни най-малко, ако ѝ лепнеш обвинение в сексуален тормоз над деца?

— Трябва да защитавам клиентката си.

— А най-добрата защита е доброто нападение?

— Понякога.

— А сега?

Вики погледна към прозореца, загледа се в дъжда, който се лееше над улицата.

— Аз бях не по-малко шокирана от теб, когато Трейси ми разказа тези неща.

— Да, всеки ден на първа страница вестниците гърмят за твоя шок. Ти не би си и помислила да повлияеш на бъдещото жури, нали?

— Обществеността има право да чуе и двете страни на случая.

— Обществеността има право на истината.

— О, моля те — каза Вики. Наистина ли Сюзан бе толкова наивна?

— Да не се опитваш да ми кажеш, че действително вярваш на глупостите, които Трейси бълва?

— Няма значение какво вярвам аз.

— Не ми пробутвай тези боклуци — презрително заяви Сюзан. — Аз може и да не съм адвокат, но гледам достатъчно телевизия, за да зная, че не можеш да призовеш свидетел, за който си убедена, че съзнателно ще лъжесвидетелства.

— Кой казва, че Трейси ще лъжесвидетелства?

— Аз — твърдо отговори Сюзан. — А също и ти, ако си откровена.

— Да не би да поставяш под съмнение моята честност?

— Поставям под съмнение мотивите ти.

— Какво искаш да кажеш? Че се захващам с това заради парите, славата или известността?

— Не зная. За това ли го правиш? Чие внимание искаш всъщност да привлечеш, Вики?

Вики почувства, че пулсът ѝ се ускорява и бузите ѝ се зачервяват от гняв. Накъде, по дяволите, клонеше Сюзан?

— Не разбирам за какво говориш.

— Наистина ли?

— Това не се отнася за мен — изстреля в отговор Вики с глас, който предупреждаваше Сюзан, че навлиза в опасна територия.

— Именно — възрази Сюзан, не допускайки да я сплашват. — Виж — продължи тя, — Барбара е била дълбоко заспала. Дори ако приемаш абсурдните твърдения на Трейси, които аз не приемам нито за миг, как би могла изобщо да твърдиш, че по времето, когато е убивала майка си, Трейси се е страхувала за живота си? Каква заплаха би могла да представлява Барбара, щом е спяла?

Вики издиша затаения в гърдите ѝ въздух, радостна, че са се върнали на по-удобен терен.

— Трейси е била убедена, че щом майка ѝ се събуди, насилието над нея ще продължи.

— И какво? Не е можела да избяга? Не е можела да каже на баща си? Убийството е било единствената ѝ възможност?

— Тя твърди, че насилието е продължавало, откакто е била малко момиче и че никой не е направил нищо, за да ѝ помогне през цялото време.

— Това са глупости и ти го знаеш.

— Така ли? Ти знаеш ли го?

— Какво!

— Как можеш да си толкова сигурна, че Барбара никога не е посягала на Трейси?

Сюзан поклати глава.

— Това е абсурдно.

— Факт е, че не можеш да си сигурна. Никой от нас не може да е сигурен, независимо колко добри приятелки бяхме.

— Аз съм сигурна — упорито подчерта Сюзан.

Сюзан винаги ли беше толкова дяволски уверена за всичко?

— Би ли характеризирала Барбара като добра майка? — внезапно попита Вики.

— Разбира се.

— Ангажирана с дъщеря си майка?

— Да.

— Не би ли описала връзката ѝ с Трейси като малко прекалено ангажирана и натрапчива?

— Не, не мога и не бих я описала така.

— Помисли върху това за минута — предложи ѝ Вики.

— Ти помисли. Само защото ти самата си израсла без майка…

Вики почувства думите като шамар.

— Може ли да не замесваме майка ми?

— Не зная. Можем ли?

Вики затаи дъх, опита се да брои до десет, но едва стигна до пет и избухна.

— Добре, до тук с тези евтини психологически боклуци! Тук не става въпрос за моята майка. Противно на онова, което може би си мислиш, аз не се опитвам да използвам този случай, за да привлека вниманието на майка ми. Нито пък се опитвам да разруша репутацията на Барбара като майка, понеже имам нещо против майките изобщо, тъй като собствената ми майка ме е изоставила като малка.

Сюзан изглеждаше искрено учудена от избухването на Вики.

— Не съм казала това. Дори не съм си го помислила.

Вики скочи на крака, понеже почувства опасно потрепване в бедрата си. Тя сграбчи облегалката на стола си за опора.

— Мислиш се за голяма умница. Мислиш си, че всичко знаеш. Знаеше ли, че Барбара е имала навика да прави анонимни обаждания по телефона в дома на Рон по всяко време на нощта? — попита Вики, като рязко смени темата, опитвайки се да си върне контрола над разговора.