Джой Филдинг - Гранд авеню

— Всичко наред ли е?

— О, да — безгрижно отговори Трейси. — С изключение на съквартирантката ми. Затова ви повиках. Трябва да уредите да я преместят.

Вики заби лакираните си нокти в алигаторското куфарче на масата пред себе си.

— Това ли беше толкова неотложно, че да ме викаш по спешност?

Трейси изглеждаше искрено учудена от изненадата ѝ.

— Тя по цял ден си седи на леглото и плаче. След известно време това почва да ти къса нервите.

— За какво плаче?

Трейси сви рамене, при което няколко от къдриците ѝ паднаха. Тя ги отметна от челото си. Една отново падна.

— Просто си хленчи. Сещате се — съжалява за случилото се. Нямала предвид да рита детето толкова силно. Искала мама. Такива неща.

— Всичките тези приказки за майка ѝ — услужливо подсказа Вики. — Предполагам, че те разстройват.

— Е, ами, както вече казах, почва да ми лази по нервите.

— Липсва ли ти майка ти, Трейси?

Трейси изглеждаше озадачена от въпроса. Раменете ѝ се повдигнаха.

— Предполагам.

— Предполагаш?

— Мислите ли, че можете да уредите да я преместят?

Вики кимна.

— Ще видя какво мога да направя.

— Благодаря. — Трейси се усмихна.

— Как е всичко останало? — Вики отвори куфарчето си и извади няколко документа.

— Чудесно.

Вики поклати глава. Боеше се да вдигне глава към клиентката си, да не би очите ѝ да разкрият какво ѝ се върти в главата. Колко хора биха описали живота зад решетките като „чудесен“ и да звучат така, сякаш наистина го мислят?

— Как мина срещата ти с Нанси Джоплин?

Трейси гледаше безизразно.

— Служебният психиатър — обясни Вики. — Не трябваше ли да се срещнеш с нея тази сутрин?

— О, да. Тя беше мила.

— Мила — повтори Вики, предъвквайки думата, сякаш искаше да я преглътне. — Какви въпроси ти зададе?

Трейси отметна къдрицата от челото си.

— За майка ми. Сещате се.

— Не се сещам.

— Ами, я да видим. Каква е била връзката ни, ако сме били близки, какво съм изпитвала по отношение на годежа ѝ, такива неща.

— Ти какво ѝ каза?

— Истината. Както ми казахте. Че сме имали чудесни взаимоотношения, че сме били много близки, че съм харесвала Хауърд.

— Какво друго те пита?

— Не ми се говори за това.

— Трейси, времето ни изтича. Отиваме на съд през януари. Не мога да ти помогна, ако не искаш да говориш.

Трейси протегна крака пред себе си и погледна към тавана.

— Разпитва ме за нощта, в която почина майка ми.

— Ти какво ѝ каза? — попита Вики.

— Знаете какво. — Трейси скръсти ръце на гърдите си, устните ѝ се нацупиха.

— Не зная — настоя Вики, без да си дава труд да прикрива нарастващото си раздразнение. Колко пъти още трябваше да повтарят едно и също. — Казала си ѝ, че някакъв маскиран е нахлул и е убил майка ти?

— Да.

— Тогава защо няма никакви улики, че такъв човек съществува?

— Не зная.

— Нека ти обясня срещу какво сме изправени. — Не беше ли обяснявала това вече сто пъти? — Дори ако оставим настрана липсата на каквито и да е следи от насилствено нахлуване, липсата на кръв където и да било другаде, освен в спалнята и навсякъде по теб, остава незначителният факт, че полицията откри оръжието на престъплението, скрито в твоя гардероб, покрито с твоите отпечатъци, а също и липсващият диамантен пръстен на майка ти, който полицията откри в твоята кутия за бижута…

— Зная всичко това.

— Как се е озовало оръжието на престъплението в твоя гардероб?

— Не зная — настоя Трейси. — Може той да го е сложил там.

— Кой? Самотният воин?

Отговорът на Трейси бе нервен кикот.

— Кога го е сложил там?

— Не съм сигурна.

— Ти каза, че той не е влизал в стаята ти, че си се сблъскала с него в коридора.

— В такъв случай, трябва да е влязъл по-късно, когато бях при майка ми.

— Но ти каза, че той изтичал по стълбите и излязъл през вратата.

Трейси скочи на крака и започна да крачи напред-назад.

— Не зная какво е направил. Объркана съм. Вие толкова ме обърквате, че не мога да си спомня какво се случи.

— Това не върши работа.

— Защо не?

— Защо не! — с удивление повтори Вики. — Защото не можеш все да си променяш историята. Не можеш да твърдиш едно, после друго. Областният прокурор ще обръща внимание и на най-малкото несъответствие. Майкъл Роуз може и да не е най-добрият прокурор в света, но не му се и налага. Той разполага с цял куп показания на експерти; има възможност; има и мотив.

— Мотив? Какъв мотив?

— Ще каже, че си ревнувала майка си от връзката ѝ с Хауърд Кърбъл.