Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Реших, че Йекта е свършил, но в очите му проблесна някакво дяволско пламъче.

— Бога ми, Невзат — изрече многозначително той, — ако бях на мястото на убийците, нямаше да правя препратки нито към гърците, нито към римляните, нито към османците, а само към Синан! Към нещо, съградено от него. Защото нито един крал или император, които са минали и заминали, нито един султан или везир не са дали на този град толкова много произведения!

Синан гледаше Божия дом. Най-големият му купол, окачен сякаш на самия небосвод. Гледаше малките куполи около него, обръжили го като златни звезди спътници. Плуващите в небесната синева четири минарета. Богато украсените, сякаш усукани спираловидно шерефета. Отвъдните светове, към които сочеха минаретата. Арките, напомнящи на вечната луна. Колонадите, в чиито сенки можеше да прекараш целия си живот. Фонтанът, от който струеше водата на живота! Стените, изработени като прекрасни килими. Разноцветните прозорци. Здраво заключените порти, зад които сякаш се криеше самият рай.

Синан гледаше Божия дом. Най-величествената постройка, която беше правил някога. Този божествен храм щеше да промени облика на града. Свързвайки разума със сърцето, сливайки труда с вярата, превръщайки начертаното в поезия. Да, още веднъж щеше да промени този град. Мраморът приличаше на везана коприна, железните украси — на най-фина бродерия, дърворезбите — на дантели. Както пророкът Соломон управляваше джиновете, така и главният архитект на султан Сюлейман Великолепни, Синан, беше подчинил на волята си всичко живо и неживо на земята и в недрата й.

Синан гледаше Божия дом. Погледът му галеше всеки детайл, умът му изброяваше дните, останали в миналото. Гледаше огромните стени на храма и пред очите му изплуваха кирпичените къщи и едно селско хлапе, тичащо по калните улици между тях. Още ненавършил петнайсет, и се откъсна от семейството си, тръгна бос и гол по света. Като първия човек Адам. Като странник сред аджами огланите 201 201 Набираните като кръвен данък (девширме) за „слуги на Високата порта“ момчета са наричани и „аджами оглан“ — новобранци, необучени деца. Съществуват различни мнения за възрастта им: между 3 и 6, 6 и 8, 8 и 16 години. И част от тях били прехвърляни в Анадола и поверявани на местни семейства, в които били турцизирани и ислямизирани. По-късно били изпращани в Истанбул и разпределяни и обучавани в еничарските казарми в Одрин и Константинопол. Момчетата с най-добри физически и умствени данни оставали за обучение в обслужващите корпуси към султанския дворец и попълвали личната гвардия на владетеля. — Б.пр. . Тих и скромен, опитващ се с дюлгерството да забрави тъгата за близките си.

Синан гледаше Божия дом. Спомняше си как бе започнал всичко от дюлгерството. Първо беше изучил тайните на дървото — всичките тънкости на занаята, трудностите, красотата. Скоро усвои езика на дървото и започна да разговаря с камъка, земята, желязото, стъклото. Но никога нищо не вкарваше в калъп — нито дървото, нито камъка, нито твърдото желязо, нито чупливото стъкло. Ако не беше станал дюлгерин, нямаше да може да построи и този величествен храм. Още щом вдъхна аромата на първото дърво, което резбоваше, усети не само уханието на бор, а цял един океан от миризми, който се разля в тялото му и го изпълни отвътре.

Синан гледаше Божия дом. На крачка пред него бе султан Сюлейман Великолепни. Предците му бяха посадили едно дърво насред пустошта на степите. То се беше разклонило и хвърлило сянката си върху три континента. Нему се падаше да го отгледа още по-голямо и да побере целия свят под сянката му. Предците му бяха сътворили този град, превръщайки го в розова градина. Нему се падаше да оживи тази розова градина, да я изпълни с музика, поезия, да я украси с миниатюри, с красотата на калиграфското изкуство, с архитектурата. Ако не израстяха рози от ножницата на сабята му, ако един султан не намереше мъдростта в розите, той не би могъл да стане владетел на света.

Султанът гледаше Божия дом. На крачка зад него бе главният архитект Синан. Този султан, който беше сянката на Аллах върху земята. Този султан, който владееше три континента. Османският император, владетелят на света. Единственият син на султан Селим Явуз — Сюлейман Великолепни. Този султан, който педя по педя беше разширил империята и се беше прославил в целия свят. Този султан, който беше направил Синан свой главен архитект и му беше отворил всички врати на империята, беше му дал хазната, за да строи. Бе му дал властта да обнови града, да го разхубави и благоустрои. Разбира се, че Синан щеше да стои на крачка зад него, почтително, с наведена глава.