Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Добре, а какво казва Адем Йездан, шефе? — обърна се той след минута към мен.

Гърлото ми беше пресъхнало и ща не ща, пак отпих от колата.

— Всъщност каза неща, които потвърждават думите на Тимур. Загубил е много пари заради спирането на строежа. Разбира се, не приема, че това има някаква връзка с убийствата, и обвинява Намък Караман и Дружеството за защита на Истанбул. Сигурен е, че те са ги извършили. А те пък от своя страна смятат, че зад всичко това стои Адем Йездан.

Али, който също не можеше да достигне до някакво твърдо заключение, заби пръсти в гъстата си коса и я разроши.

— Хората на Адем Йездан или хората от дружеството на Намък Караман? Кои ли са убийците?

— Защо да се ограничаваме само с тези две групи заподозрени — изказа изведнъж Зейнеб онова, което ми беше минавало и на мен през ума. — Може да пропускаме вероятността да има и трета група? Която да иска да прехвърли вината върху Адем Йездан и Намък Караман? Или пък абсолютно независима от тези две групи заподозрени? Група, която има да си разчиства сметките с убитите за нещо съвсем друго? Може да е някой от мафията с парцелите? Или на контрабандистите на исторически произведения?…

Телефонът ми иззвъня, преди Зейнеб да си довърши мисълта. Прозвуча топлият приятелски глас на Йекта.

— Ало, Йекта, какво има?

— Нещо хубаво. Какво ще правиш довечера?

Да не би нещо да се е разколебал?

— Как какво? Нали отиваме в „Татавла“? Не сте се отказали, нали?

Питах го те да не са се отказали, но ако се появеше нова жертва? Аз щях да бъда този, за когото щеше да бъде невъзможно да отиде.

— Разбира се, че не сме — уверено ми отговори Йекта. — Нали обещахме на Евгения!

— Слава богу! Благодаря ти! Защото тя много искаше да дойдете… И ако нямате някаква работа, гледайте да не закъснявате. Пък и времето е хубаво — ще седнем в градината. Там е много по-свежо!

— Чакай само да питам Демир, че неговата не е много ясна.

След кратко мълчание отново чух гласа му:

— Ние сме окей. Шест часът добре ли е?

— Не ли малко рано?

— Рано ли? — В гласа му прозвуча нотка на недоволство. — Нали утре сутринта ще ходим на риба. Да се съберем по-рано, че и по-раничко да станем за риболова…

Мен дори не ме канеха на риба, но не се заядох. Всъщност колкото по-рано, толкова по-добре щеше да е и за мен самия. Така по-бързо щях да се присъединя към момчетата, които дежуреха при кюллийето.

— Супер, да се видим в шест тогава. Чакайте само да ви кажа адреса, да си го запишете!

— Няма нужда, като стигнем до площад „Куртулуш“, ще питаме накъде да вървим. Близко е до площада, нали така?

— Съвсем близо, веднага в задната уличка е.

— Добре, до довечера тогава!

— До скоро, и не закъснявайте!

Не, този път не закъснях. Когато влязох в големия салон, минавайки през дългия полутъмен коридор със снимка от младежките години на бащата на Евгения бай Йорго, лека му пръст, на която с тънките си мустачки напомняше на Садри Алъшък 199 199 Мехмед Садреттин (Садри) Алъшък (1925–1995) е известен турски актьор в театъра и киното, един от най-силните комици. Става особено популярен със сериала „Йомер турист“, но също така пише стихове и рисува. От 1995 г. е създаден културен център с неговото име, който присъжда кино- и театралните награди „Садри Алъшък“. — Б.пр. , приятелите ми все още не бяха дошли.

В тези четири следобедни ча̀са бях докладвал устно на директора Мюмтаз, бях поискал от прокуратурата удължаване на срока на задържане в ареста на заподозрените до понеделник, бях изпълнил още няколко бюрократични задачки, бях се прибрал у дома, бях взел душ и се бях обръснал, бях си сменил дрехите и бях свършил още разни дреболии за външния си вид. В никакъв случай не подценявайте бръсненето и доброто облекло! Особено когато става дума за вечеря. Начинът, по който сте облечени, външният ви вид са признаци за уважението ви към хората, с които сте излезли да вечеряте. Ако не се бях върнал вкъщи, щях да бъда принуден да си купя нови дрехи от магазина и което е още по-лошо — да дам на някой бръснар да ми излъска лицето до блясък… Но всичко мина гладко. Качих се съвсем навреме на моята бричка и потеглих за „Татавла“. Успях дори да сляза на площад „Таксим“ и да купя цветя. Убийците явно още не бяха се задействали. Молех се да са си дали почивка за уикенда и се надявах точно сега да не направят нищо. Все пак трябваше да предположа и вероятността да убият отново, затова казах на Али, че няма да си изключвам телефона, и му поръчах веднага да ме потърси, дори да се случи нещо съвсем дребно и незначително.