Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Али явно не разбра и промърмори:

— Че коя ще е тая „земя на слепите“?

Тръгнах да му обяснявам, за да остави момичето на мира:

— Кадъкьой 24 24 Гръцкият град Халкедон е днешният Кадъкьой. — Б.пр. , скъпи ми Али! Тази част на легендата я знам и аз. Този израз е вид ирония към заселниците в Кадъкьой, които са били толкова слепи, че да не видят прекрасната земя на другия край, където сега е Сарайбурну. Тоест толкова сте слепи, че не виждате прекрасното, това е искал да каже оракулът.

— Не само красотите, шефе — отново взе думата Зейнеб. — Тъй като Византион от три страни е обграден с морета, затова е особено добър и за отбрана. Разбира се, че има и стратегическо значение. Вземали са и данъци от преминаващите през Босфора кораби.

— Да беше казала „харач“ 25 25 „Харач“ е османската дума за данък. — Б.пр. — не се сдържа да прокоментира и нашият калпазанин. — Като Дели Домрул 26 26 Легендарен турски герой, който изградил мост над едно сухо дере и карал насила хората да преминават по него — който преминел, му вземал по три аспри, който не искал да премине — по пет пари. Накрая ангелът на смъртта Азраил дошъл и го вразумил. — Б.пр. — от минаващите по три, от непреминаващите — по пет пари…

— И рибните пасажи… най-важният източник на храна за града. Паламуди, скумрии, лефери…

— Кой знае какви още риби е имало по онова време? — с носталгия добавих и аз. — В детството ми още вадеха лефери от Босфора… Унищожихме популациите им…

— Както и да е. Като не видели прекрасната земя в Сарайбурну, се заселили в Азия и затова ги нарекли „слепи“, а града им — Халкедон 27 27 Всъщност първите колонисти в Халкедон са били земеделци, а не търговци и затова за тях мястото, около което е имало обширни плодородни поля, е било по-добро. — Б.пр. .

— Ама наистина са били слепи тия — промърмори и Али. Най-сетне се беше отказал да стърчи прав и седна на свободния стол до мен. — Да имаш Сарайбурну и да се заселиш в Кадъкьой? Бих живял там, само и само да имам тази гледка!

Зейнеб, поглеждайки към човката на орела, не можеше да не се съгласи с това:

— Бога ми, и аз бих избрала Сарайбурну! Помисли си само, Али — по онова време всичко наоколо е било гори, нямало е нито тия безформени сгради, нито това човешко стълпотворение! Да не говорим за колите — то пътища не е имало като хората, само няколко рибарски лодки, тук-таме някоя платноходка се е поклащала върху морето. Нищо повече! Това, което нарече „град“, е било едно малко пристанище, една крепост, заобиколена от гори и от море!

За миг се опитах да си представя Истанбул такъв, какъвто го описваше Зейнеб. Напразно — така и не успях да извикам пред погледа си представата за онзи античен град, не можах да изтрия от съзнанието си призрака на обгръщащите ни отвсякъде бетонни сгради и грозни гледки. И Зейнеб, и Али бяха потънали в мълчание. Сигурно защото и те като мен неуспешно се опитваха да си представят античния Византион.

— Това ли е всичко? — опита се да омаловажи нещата моят всезнайко. — Добре, но ние, така или иначе, вече знаехме всичко това.

— Задръж малко, Али! Сега ще ви разкажа същинската легенда — продължи Зейнеб, поглеждайки към мен. — Тази легенда стига чак до Зевс. Най-великият от олимпийските богове, известен със своите любовни похождения.

— То и без туй всички старогръцки легенди опират до Гръмовержеца — отново се опита да я засече Али, но Зейнеб продължи, все едно не е чула думите му.

— Един ден Зевс видял прочутата с красотата си дъщеря на Аргос, Йо, и веднага се влюбил в нея. Много скоро новината за новата любов на Зевс достигнала до ушите на главната богиня Хера, на която и без това били омръзнали похожденията на съпруга й. Тя ужасно се разгневила и понеже не можела да му стори нищо, решила да си отмъсти на Йо. Щом разбрал за това, Зевс, за да я опази от жена си, превърнал Йо в бяла юница. Но Хера пак узнала за тази негова хитрина и накарала да откраднат кравата, а Аргос сложила да я пази. Зевс също не стоял със скръстени ръце и изпратил бог Хермес да го убие. Като разбрала за това, Хера изпратила един стършел, който да я преследва. За да се спаси от него, Йо пробягала хиляди километри, стигнала до Босфора и се хвърлила във водите му. С плуване преминала на отсрещния бряг. Така първото име на Босфора било „Боспорос“, което на гръцки означавало „Бичи брод“. Както и да е. Пътят на бягащата от гнева на Хера Йо достигнал до Златния рог. Тук между два хълма тя родила момиче, на име Кероеса. Но като поотраснала, и тя пострадала от един бог — бога на моретата Посейдон. Като не могла да се противопостави на този силен бог, тя забременяла от него. Бизантас, или Визас бил това бебе, което Кероеса носела в утробата си. Затова и успял да стане велик крал и да основе този велик град, който нарекъл с името си. И монетата, която намерихме в дланта на жертвата, е от този град 28 28 Във Византион се секат монети с полумесец и звезда още през IV в. пр.н.е. Според легендата полумесецът е в чест на богинята на Луната Хеката, която жителите тогава считат за спасителка на града от атаките на Филип II Македонски през 340–339 г. пр.н.е. По-късно, през 330 г. от н.е., Константин I добавя звездата на Дева Мария към флага. Византион всъщност за пръв път в европейската история използва като символ комбинацията от полумесец и звезда. Полумесецът и звездата не са напълно изоставени от християнския свят след падането на Константинопол. И до днес на официалното знаме на патриарха на Йерусалим има полумесец и звезда с лъчи. — Б.пр. .