Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Ние по кое дело работим сега?

Неизхабените мозъчни клетки на помощника ми се раздвижиха по-бързо.

— Боже! — възкликна той и се цапна по главата. — Това тук не е ли нос Сарайбурну?

— Малко повече от него — разпалено допълни Зейнеб. — Византион и околностите му. Градът, чието име е изписано върху монетата!

Погледнах по-отблизо рисунката — да, това наистина беше крайната част на историческия град. Вярно — толкова много приличаше на птича глава! Любопитният орел беше протегнал главата на огромното си тяло върху европейския континент и се взираше през Босфора в Азия.

Значи, докато сме били при директорката на двореца „Топкапъ“, Зейнеб не се беше занимавала само с тестовете на пробите с луминол 22 22 Луминолът е химикал, който при взаимодействие с хемоглобина в кръвта блести зеленикавосиньо. Използва се от криминалистите за откриване на следи от кръв, които са невидими с просто око. Химикалът се напръсква върху обширно място в пълна тъмнина, за да се вижда реакцията. — Б.пр. , но като ги е приключила, се е заела да изследва и древния Византион. Сякаш само това очакваше, за да заприказва с апломб:

— Византион е основан от някой си Визас, шефе!

Али я гледаше със скръстени на гърдите си ръце.

— Това вече го знаем. Визас е кралят на гръцките колонисти — изрече той с тон на всезнайко. — Докато Зейнеб го гледаше смаяно, подигравателно продължи: — Византион означава всъщност „мястото на Визас“.

Зейнеб се превърна в самото разочарование, докато Али изживяваше сладостта от победата си — за втори път днес!

— Напразно си се морила, Зейнеб, Лейля ханъм ни изнесе урок за всичко това. Разказа ни абсолютно всичко за този крал. Нали така, шефе?

Нямаше да пропусне да ме посочи за свидетел, но и Зейнеб не падаше по гръб толкова лесно.

— А каза ли ви, че Визас е бил полубог? — премина тя в контраатака. — Разказа ли ви, че е бил син на Посейдон?

Али, който и без това не си мореше ума с подобни неща, не знаеше какво да каже. Криминоложката, с вид на човек, който си беше свършил работата, се обърна към мен:

— Съществуват най-различни легенди за основаването на Византион, шефе!

Вече трябваше да тръгвам. Да мина през „Зейрек“ и да говоря с онзи Намък, а след това и да успея да се прибера вкъщи. Щеше да е срамота, ако закъснеех за идването на Евгения. Винаги обаче съм харесвал легендите, слуховете, разказите за Истанбул и съм обичал да ги слушам! Освен това те в случая бяха свързани с разследваното от нас престъпление и нямаше начин да не ги чуя още веднъж.

— Е, разказвай да чуем! — рекох аз и се настаних на един от празните столове покрай масата.

Вирналият за малко нос Али се окуми. Все още стоеше прав. Посочих му свободния стол.

— Защо не седнеш, Али? Не е срамно да не знаеш, срамно е да не научиш онова, което не знаеш…

— Прав сте, шефе! — рече Али, но вътрешно не беше съгласен.

Не приемаше и поражението си, а и нямаше какво повече да каже, затова предпочете да помълчи за момент. Сигурен бях, че при първия удобен случай щеше да се опита да вземе реванш, ама и Зейнеб не беше по-различна от него. В началото това тяхно съперничество ме дразнеше и дори се принуждавах да се намесвам понякога в техните препирни. Чак по-късно разбрах, че това е техният начин да флиртуват. Чувстваха се щастливи от вълнението да се противопоставят един на друг, да спорят и да се нападат взаимно. За да не им развалям това удоволствие, и аз често пъти премълчавах. Още повече че в повечето случаи тези диспути помагаха на разследването, като ни даваха възможност да преценяваме нещата от една по-различна гледна точка.

— Първата легенда е онази, която вече ви разказах! — продължи думите си Зейнеб, след като хвърли едно око на записките си. — Народът на Мегара в Древна Гърция бил победен във войните и обеднял. Техният крал Визас се допитал до Делфийския оракул какво трябва да направи. Оракулът предал повелята на Аполон: „Качете се на корабите си и преплавайте морето, основете града си срещу земята на слепите 23 23 Според легендата крал Визас от Мегара, град, намиращ се близо до Атина, основал Византион, като преплавал с флотата си на североизток през Егейс-ко море. Когато се допитал до оракула в Делфи къде да изгради своя нов град, той му казал: „Срещу слепците“. Визас не разбрал смисъла на това, но когато доплавали до Босфора, решил, че слепите са жителите на разположения на азиатския бряг гръцки град Халкедон, които явно не виждали прекрасната земя само на миля от другата страна на Босфора. Визас основал своя град именно на това красиво място и го именувал на себе си — Византион. По-късно Византион завладял Халкедон. — Б.пр. “, рекъл им той. Те изпълнили заръката му и стигнали срещу земята на слепите, тоест стигнали до днешния нос Сарайбурну.