Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Но тези паметници същевременно са изградени и за да покажат силата на владетелите. Да вземем „Света София“ — Юстиниан казва, че е издигнал този храм за християнския свят. Като знак на вярата си в Бога. За да може народът да се срещне със своя Бог в тази най-голяма църква на света. Но в действителност дали е така? Не мисля. Всъщност храмовете са предизвиквали повече почит и уважение към построилите ги владетели, отколкото към самия Бог. Императорът е бил считан за Божията сянка на земята. Така че храмовете, издигани уж в името на Всевишния, всъщност са напомняли, че владетелят е земният помощник на Бога. Храмовете не само обезсмъртяват името на създателя си, но и засилват уважението на народа към него. Как иначе Юстиниан би могъл да доведе двама гении като Исидор от Милет и Антемий от древния Трал цели пет години да ръководят десетте хиляди души, заети в изграждането на „Света София“? — Очите й пламнаха, сякаш си беше спомнила някакъв много важен детайл. — Но Юстиниан е имал и друга специална причина да издигне този храм — за да обезсмърти любимата си, съпругата си Теодора. Ако сте обиколили храма, сигурно сте забелязали — на онези великолепни колони са изписани с главни букви монограмите и на двамата. Също като логата на големите фирми днес. Тоест „Света София“ е колкото храм, толкова и величествен паметник, изграден от безумно влюбения император за любимата му жена…

Али доста рязко реагира на тези думи, които биха развълнували някой романтик:

— Безсрамен негодник! Да затрие трийсет хиляди души барабар с жените и децата, без да му мигне окото, а после да гради храм с окървавените си ръце, за да покаже любовта си към императрицата…

Думите му се харесаха на Лейля Баркън, но историкът в нея трябва да бе надделял, понеже се опита да посмекчи ситуацията:

— Не бива да сте толкова безмилостен към него. Разбира се, че в това е имало и преклонение пред Бога…

— Може! Може да е изградил храма, понеже се е уплашил от сторения грях — убийството на трийсет хиляди души — добавих и аз онова, което ми мина през ума. — Знае се, че по онова време хората са били силно религиозни, и сигурно страхът от Бога също е изиграл някаква роля.

— И това е в областта на предположенията. Но на земята мисълта за Бога не е в хармония с властта. Затова се говори, че и самият Константин се е покръстил едва на прага на смъртта си. Защото и той като всеки друг владетел не се е колебаел да пролива кръв, когато е било необходимо. Макар че само Бог има правото да убива. И понеже убийството е било в противоречие с вярата на османците, имало е и принцове, които не са искали да станат султани.

— Нещо да ви попитам — приближи се напред Али заедно със стола, на който седеше, приглаждайки с ръка щръкналата си нагоре коса и впивайки напрегнатия си поглед в Лейля. — Значи, казват, че султан Мехмед Завоевателя разрешил три дни градът да се разграбва. По време на завоеванието на Истанбул. Това вярно ли е?

По лицето на директорката се изписа приветливо изражение, като на учителка, готова да отговори на спонтанния въпрос на някой от учениците си.

— Вярно е, историческите книги го потвърждават. — Но като видя помръкналата физиономия на Али, сякаш самият той е дал заповед за тридневното разграбване на града, се почувства длъжна да го утеши: — Но при обсадата на града е обещал на Константин ІХ и косъм да не падне от главата на нито един жител.

Лицето на Али промени цвета си.

— Но самият император не се е предал, нали?

— Не се е предал. Ако бяхте на негово място, щяхте ли да го сторите? Щяхте ли ей така, без бой да предадете родината, в която хиляди години са живели предците ви?

— Нямаше да я предам, и аз щях да се бия — отвърна нашият честен до болка Али.

— Е, и император Константин ІХ се е сражавал до смърт. Разбира се, битките продължили 53 дни. Османската армия понесла загуби. И султан Мехмед, след като завзел града, дал заповед да бъде разграбен. Но не той, най-много щети му били нанесли латините, инспектор Али. Кръстоносците при четвъртия кръстоносен поход. За времето между 1204 г., когато дошли в Константинопол, до 1261-ва, когато го напуснали, градът бил превърнат в развалини. Великолепните паметници, издигнати от Константин Велики и от Юстиниан за радост на изстрадалото население, били разбити на парчета, разрушени до основи заради златото, среброто, скъпоценните камъни.

Доста се бяхме отдалечили от същината на разговора, затова я прекъснах: