Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— А носите ли монетата със себе си?

— За съжаление, не я нося. Не знаех, че ще се срещнем…

— Но сте я видели все пак, нали така? — Докъде искаше да стигне? — Значи, можете да я разпознаете? Ако видите снимка, сигурно ще можете да посочите монетата.

Без да дочака отговора ми, подаде голямата отворена книга, която стоеше пред нея на бюрото. Познах я — беше същата книга, която видях снощи у тях. Дали я беше донесла тук, предполагайки, че ще дойдем? Или случайно я беше взела? Засега премълчах този и някои други неудобни въпроси, които смятах да й задам, и погледнах страниците на отворената книга. Директорката на музея ги разлистваше една по една.

— Ето — каза тя, сочейки снимката на някаква златна монета. — Такава ли е намерената от вас?

Поднесе книгата пред очите ми, така че видях и най-малката подробност от снимката.

— Да, на лицевата страна е бюстът на Юстиниан, с шлем на главата и облечен в броня. С надпис IVSTINIANVS — отвърнах аз и загледах изображението на задната част на монетата. — Хъммм, отзад е едно ангелоподобно създание, държащо скиптър във формата на кръст…

— Виктория — поправи ме Лейля. — Римското име на гръцката богиня на победата. Но сте прав — по-късно под влияние на християнството тази богиня ще се превърне в ангел.

Посочи надписа CONOB отдолу на монетата:

— Да сте забелязали дали върху намерената от вас монета има този надпис?

Веднага си спомних — имаше го!

— Какво означава това?

— Че е лята в Константинопол. CON е „Константинопол“, OB е от думата „Obrizum“, означаваща чисто злато — отговори тя и придърпа книгата към себе си. — Да, значи, убийците са искали да насочат вниманието върху Юстиниан — замислено промърмори тя.

Ето в това вече не бях напълно убеден!

— Към Юстиниан или към „Света София“?

Подпря с длан лицето си и замислено ме загледа.

— Вярно, и по-рано обсъждахме този въпрос, нали така? — отговори тя и повтори казаното вчера в Цистерните: — Важното е да решим дали убийствата са свързани с този град, или с неговите владетели?

— Според мен са свързани с града — казах аз с желанието да я попритисна малко. — Убийците искат да привлекат вниманието ни не към владетелите, а към значимите градски паметници.

Макар и косвено, думите ми съдържаха обвинение към Дружеството за защита на Истанбул и тя моментално разбра, че членовете му са най-малкото сред заподозрените.

— И едното, и другото ще ни отведат към едно и също — най-вече силните владетели са допринасяли за развитието и за красотата на града.

— Но нали вие бяхте казали, че Теодосий ІІ не е бил силен император?

— Да, но приближените му са били силни личности. Много силни! Докато той е бил още невръстно дете, от негово име страната е управлявал императорският регент Антемий, който е бил велик държавник! А и сестра му Пулхерия, много умна и амбициозна жена, никога не го е оставяла сам.

Не, разказите й не бяха достатъчни.

— Добре, да кажем, че е така… И все пак трябва да има някакъв смисъл в това, че жертвите винаги са оставяни пред някой прочут исторически паметник. Да вземем Юстиниан например… След въстанието Ника буквално е изградил този град от нищото…

Погледна ме учудено, но и с одобрение:

— Въстанието Ника, значи… Виждам, че доста добре сте проучили историята на Източен Рим, Невзат бей! Добре, много добре!

— Ааа, не чак толкова! Това са случайни знания… Но няма значение, питам се защо все пак „Ая София“? Убийците спокойно можеха да изберат и базиликата при Цистерните. Защото и тя е от времето на Юстиниан. Или защо са избрали Константиновата колона? За да откроят Константин, спокойно биха могли да изберат и Хиподрума. Доколкото знам, Константин го е завършил.

— Или Влахернския дворец — тихо и замислено каза тя. — И там е важно историческо място.

— Точно това казвам и аз! Защо не оставиха втория труп там, при Големия дворец?

Мълчание изпълни стаята.

— Ако питате мен — продължих да обяснявам теорията си, — са искали да подчертаят, че този град е бил столица на Римската империя. Защото Константиновата колона е била издигната точно за това. Не е ли така?

Леко поклати глава.

— Може и да сте прав. Ако не смятаме храма на Посейдон, и това е важен византийски паметник. Константиновата колона, крепостните стени и „Ая София“ наистина са паметници, символи на този град.

Бях започнал да си мисля, че съм я убедил, когато леко отметна с ръка падналите над челото си коси и отново премина в отбрана: