Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Юстиниан — прогърмя мощен глас над мен. — Императорът върху коня е великият Юстиниан. Онзи, който е доизградил „Ая София“ във вида й, в който я познаваме днес. Но, разбира се, статуята отдавна е разрушена.

Обърнах глава така, както бях приклекнал. До главата ми стърчеше мъж с дървен бастун с дръжка от слонова кост в дясната си ръка, облечен в светлокафяв костюм без яка. Изправих се. Беше среден на ръст, с широки рамене, як мъж, с изцяло обръсната глава, поради което кестенявите му вежди изпъкваха върху лицето му, а землистите му на цвят очи, засенчени от дългите мигли, бяха още по-впечатляващи. Посребрените му ненатрапващи се мустаци и тънката брадичка около челюстите допълваха физиономията му.

— Здравейте!

Усмихваше се, но не бях сигурен колко искрена беше тая негова усмивка.

Протегна ръка.

— Аз съм Адем Йездан. А вие?

— Невзат — стиснах и аз в отговор ръката му. — Главен инспектор Невзат. — Кимнах към Али: — А този колега е Али, инспектор Али.

— Здравейте, инспектор Али! Добре дошли!

Продължи да говори, без да изчака какво ще му отговори Али, извръщайки глава към статуята пред „Ая София“:

— Ние, жителите на Истанбул, много не си даваме сметка, но Юстиниан е един от императорите, извършили най-големите добрини за този град. Съградил е отново разрушения от бунтовете Ника 170 170 Въстанието Ника са градски бунтове през 532 г., довели до масово насилие и значителни разрушения. Името идва от паролата, която метежниците използвали помежду си: „Ника“ („побеждава“). — Б.пр. град, превърнат в развалини. Не говоря само за „Ая София“, а и за Големия дворец, Банята на Зеуксипос, всички сгради по улица „Пазарийери“ към „Фатих“, обновил е Сената… Можем да го сравним само с нашия султан Сюлейман Законодателя. И двамата са живели в най-великолепния век на своите империи…

Смаяно слушах Адем Йездан. Срещу мен беше не някакъв груб печалбар, а човек, познаващ историята на града и влюбен в Истанбул също толкова, колкото и Лейля Баркън. Освен това говореше без никакъв диалект, съвсем правилен турски, на който можеха да завидят дори родените и израсли тук истанбулци. Посочи с бастуна си императора на кон.

— Всъщност и любовният им живот си прилича — рече той с усмивка. — И двамата са имали по една жена, изиграла важна роля в живота им. Теодора на Юстиниан и Рустем султан — на Сюлейман. Въпреки приказките на някои, че тези две жени са ги тласнали в грешна посока, двамата велики владетели никога не са се отказали от своите любими. И двете пък са си отишли от този свят преди самите императори. — Сякаш се опасяваше да не би да го разберем погрешно, леко повдигна пръста от дръжката на бастуна си и продължи: — Но приликите помежду им не свършват дотук. Макар да са допринесли за изграждането на важни паметници за града, най-често се споменават с двата големи храма, издигнати от тях — църквата „Света София“ и джамията „Сюлейманийе“… Двата безсмъртни шедьовъра на този град — каза той и продължи с чувство на гордост: — Да, нашият Сюлейман Великолепни, разбира се, че превъзхожда с нещо Юстиниан — бил е добър поет. Сигурно знаете двустишието му: „Хората най-много почитат държавниците и държавата, но в живота няма нищо по-ценно от глътката здраве“.

В отговор на нашето мълчание широка и сърдечна усмивка се разля по лицето му и той някак си извинително се обърна към нас.

— Сигурно ви надух главите? Какво да правя, когато се заговори за история — и не мога да се сдържа. Макар че вие сте дошли по доста по-важен въпрос тук…

Вдигнах рамене.

— Разследването, с което се занимаваме, не е много далеч от историята. — Посочих към макета и продължих: — По-точно, от историята на Истанбул…

Гледаше ме неразбиращо.

— Всичките убийства са свързани с историята на този град, Адем бей…

Израз на любопитство премина през лицето му, но не задълго. Погледна двамата приличащи си като две капки вода и сякаш клонирани охранители.

— Само за момент, господин главен инспектор — прекъсна ме той и се обърна към бившия ни колега Ерджан, изправил се със скръстени на гърдите си ръце: — Ерджан, ако искаш, отпрати момчетата.

Ерджан тръгна с пъргави крачки към охранителите, наведе се и им прошепна нещо. Като двама легионери, подчиняващи се на заповедите на командира си, те лекичко се изнизаха от салона през първата врата вляво, без да промълвят и дума.

— Казвате, че убийствата били свързани с Истанбул, така ли? — попита Адем Йездан, леко почесвайки тънката си брадичка. — Как стигнахте до това заключение?