Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Така говорите, но има хора, които намират проекта ви за доста нежелан и притеснителен. Казват, че ще навредите на историческата структура на града. — Наведе се и погледна макета: — Нищо не казват за несъществуващите вече, но смятат, че ще навредите на запазилите се исторически паметници.

Адем Йездан за малко да се намръщи, но не, беше достатъчно умен, за да не реагира на предизвикателството. Даже и да се беше ядосал, опита се да го прикрие зад студената си усмивка.

— Не са прави да мислят така… Това са остарели идеи. Господин главният инспектор ще си спомни — когато за пръв път се изграждаше мостът над Босфора, имаше същите възражения. Че щяла да се наруши структурата на града, че щели да се унищожат красотите му… Така казваха по онова време. А сега говорим за изграждането на още нови мостове над Босфора. Начинът да се опазят историческите места е те да бъдат интегрирани в ежедневния ни живот…

Чак толкова и аз не можах да издържа.

— Дори с цената да се увредят историческите паметници, така ли?

Разтревожи се, хвана бастуна си с другата ръка.

— Те и без това се увреждат… Толкова рушащи се паметници на културата има тук тъкмо заради обявяването на района за защитена зона. Съветът за паметниците на културата не може и един пирон да забие… И понеже не може да се ремонтират, сума ти сгради буквално изчезват пред очите ни… Макар че ние си поставяме за цел да пренесем миналото в съвременността чрез изграждането на нови сгради в съседство с историческите. Мухлясалите академични мозъци обаче не могат да го разберат това… Както и лявомислещите, опитващи се при всеки удобен случай да ни обвинят в анархизъм…

— Това тук дворец ли е? — прекъсна с въпроса си разпалената реч на Адем Йездан Али, сочейки широката зона точно под джамията „Султан Ахмед“, отбелязана със специална тънка ограда. Под нея се четеше надписът „Големият дворец“.

— Да, това е Големият дворец. — Палатиум Магнум от времето на Римската империя. Константин започнал изграждането му, но столетия наред са го разширявали с нови и нови постройки. Ето вижте тук, това е главният вход към двореца, наречен Халке, или Бронзовата порта. Тук в тази сграда са се намирали пазачите, залата, където бил съветът на императора, а долната сграда е залата за аудиенции, а тази празната част е площадът за игрите. Величествено, нали?

Изчерта една линия върху макета от „Султан Ахмед“ до синевата под него, обозначаваща Мраморно море.

— Представете си един правоъгълник, с едната страна от Хиподрума към Мраморно море, и другата страна — от задната градина на джамията „Султан Ахмед“ до „Ая София“. Ето това е площта, върху която се е разпростирал Големият дворец. Толкова голям е бил!

Али взе да се почесва по брадата, сякаш се беше сблъскал с някакъв много важен проблем.

— И тази сграда ли е в чертите на заетата от Големия дворец площ? — тихо попита той.

Хитрият бизнесмен веднага усети накъде ще задуха вятърът и мина в отбрана.

— Недейте така, инспектор Али! Нашата сграда не е единствената в този район.

Вперил поглед в макета, Али замислено продължи:

— Де да беше само тя! — Пак се обърна към Адем и едно огънче проблесна в погледа му. Но тутакси угасна. — Дори и вашата сграда не би трябвало да бъде тук! — рече той и отново посочи двореца. — Де да можеше този район да е същият като на макета — да е само от исторически паметници. Всъщност само тогава би бил туристическото събитие на столетието!

Адем Йездан не знаеше какво да отговори. И аз се обърках, чудех се как да замажа положението. Май че бях несправедлив към това момче — бях подценил здравия му разум и бързия му ум. Пристрастеният към историята бизнесмен обаче се окопити преди мен.

— Но това е невъзможно, инспектор Али! Големият дворец е бил изоставен преди повече от хиляда години! — рече той и посочи с бастуна си към креслата лежанки. — Но вижте какво направихме ние. В Големия дворец има зала за тържества, която може да се използва от държавни служители. В нея има деветнайсет кресла лежанки. Ето така пренесохме миналото в настоящето. — Направи няколко крачки и докосна едното от тях. — Тук има точно деветнайсет такива. Съвсем същите, като в залата за хранене на Големия дворец. Ето това е, което можем да направим. Не е възможно напълно да съживим този дворец. Там, където някога е бил, сега са хиляди жилища, офиси, да не говорим, че от стотици години се е строило и достроявало.

Али не обърна ни най-малко внимание на оправданията, нито на човека, който се мъчеше да доказва правотата си.