Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Всъщност именно това въстание прави от Юстиниан истински император, както се казва — всичко е добре, когато свършва добре. И нещо още по-важно — тогава се утвърждава като императрица и една покварена и разпусната жена, дошла от улицата. — И понеже не успя да намери нужната му страница, отново впери погледа си в мен и продължи разказа си по памет: — Въстанието Ника пламва с арестуването на седем души управители на Константинопол от партиите на сините и зелените, които са били важни социални групи по онова време. Някои от влиятелните им членове започват изстъпления по време на състезание с колесници на хиподрума и дават начало на бунтовете. Префектът на града издава заповед за смъртно наказание на седмината чрез обесване. Но двама от тях — един от сините и един от зелените, като по чудо се спасяват от смъртта и се укриват в манастир. След няколко дни, пак по време на състезание на хиподрума, и сините, и зелените призовават Юстиниан да ги помилва. Но той не ги послушва и като следствие от това враждуващите дотогава две партии се обединяват срещу императора и въстават. Хиподрумът се огласява от виковете им: „Ника! Ника!“. Народът е толкова разгневен, че Юстиниан се принуждава да се оттегли в двореца си. Като виждат това, бунтовниците пренасят размириците извън хиподрума. Всъщност бунтът е можело лесно да бъде потушен, но аристократите, противници на високите данъци, наложени от Юстиниан, подкрепят бедняците и нещата излизат от контрол. Бунтовниците първо нападат затвора и освобождават затворниците. След това подпалват „Ая София“, Патриаршията, Сената, „Ая Ирини“, Зевскиловите бани, Цистерната на базиликата, сградите по главната улица „Месе“. Гори в пламъци сърцето на града, направо като факла.

Али, който отначало не отдаваше голямо значение на тези разкази, щом чу как е горял градът, започна да слуша Адем с най-голямо внимание, което както можеше да се очаква — не убягна на проницателния бизнесмен.

— Да, инспектор Али, само си представете! Страховито нещо! Всичко около днешния „Султан Ахмед“, всички важни сгради по „Месе“, простряла се до „Аксарай“, да са обхванати от пламъци! На втория ден метежниците набират още повече смелост — събират се на хиподрума и искат да се сменят префектът на Константинопол и други приближени на императора. Като вижда дебелия край, Юстиниан приема исканията на аристокрацията. Но въстанието не стихва. В края на петия ден Юстиниан отива на хиподрума и като последен изход, произнася реч към бунтовниците. Обещава им, че ако прекратят бунта, никой няма да бъде наказан. Но тълпата не го слуша. Сега вече иска само едно — да се смени самият император. Юстиниан, виждайки, че нещата вървят на зле, бяга и се скрива в двореца. Докато аристократите се опитват да намерят нов император, Юстиниан започва да готви корабите си, смятайки, че ще е полезно за известно време да напусне града. Малко преди да свърши подготовката за бягството си, в тронната зала влиза Теодора. Приближава се до императора — с вдигната глава, с уверен поглед, със смели крачки. „Не прави това, императоре мой — казва му тя. — Не бягай! Дори това да е единственият изход и единственото ти спасение! Не го прави! То се знае — един ден всички ще умрем. Не е важно, че ще умреш, важното е как ще умреш, важното е да те споменават с чест и достойнство. Бягството няма да ти донесе слава, каквато би ти донесла смъртта. Моля те, не тръгвай! Колкото до мен — не виждам по-добро смъртно покривало от тази пурпурна хламида.“ Тези думи на Теодора, най-обичаната от него жена, въздействали силно на Юстиниан. А може и да се е почувствал засрамен. Отказва се от бягството, вика пълководците Велизарий и Мундо в двореца и им заповядва да избият всички бунтовници. Същия ден те отново се събират на хиподрума, за да обявят новите си искания към императора. Двамата безмилостни пълководци с войниците си влизат от две различни врати откъм днешния площад „Султан Ахмед“. Затварят всички изходи и посичат близо трийсет хиляди души, без значение дали са жени и деца. До настъпването на нощта продължава този кървав урок на бунтовниците и въстанието Ника е окончателно потушено. Юстиниан вече може да се залови за своя нов благоустройствен план на Константинопол…

— Вие май одобрявате това избиване — ядосано избухна Али, сякаш самият той бе чул писъците на съсечените жертви и сякаш със собствените си очи бе видял реките от кръв на хиподрума. — Една славолюбива жена е станала причина за смъртта на трийсет хиляди души, само и само да не загуби властта си. Ужасно събитие! А вие сте седнали преспокойно да го разказвате с всичките му ужасни подробности!… Какво хубаво има в това? А отгоре на това сте кръстили и тази мила птичка с името на тази чудовищна жена — рече той, сочейки към папагала в клетката.