Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

А птицата, сякаш разбрала, че се говори за нея, взе да повтаря:

— Кръстили, кръстили, птичката…

Адем отново се прикри зад широката си и сърдечна усмивка.

— Странна е логиката на историята, инспектор Али. Разбира се, не може да се каже, че тя е много справедлива. Но да помислим от друга гледна точка — ако Юстиниан не беше потушил въстанието Ника под напътствията на Теодора, нямаше да бъдат възможни огромните промени в Константинопол. Например нямаше да бъде изградена днешната „Ая София“. — Забелязал интереса ми към темата, продължи, обръщайки се към мен: — Знаете ли, че това е третото изграждане на храма, господин главен инспектор? Да, в първоначалния си вид това е била една църква с дървен покрив. И името й тогава е било Голямата църква. След като след петдесетина години изгоряла, император Теодосий ІІ, този, който е съградил и крепостните стени, издигнал втората сграда на храма, която обаче била разрушена по време на въстанието Ника. И чак тогава император Юстиниан построява великолепната „Ая София“, каквато я познаваме днес. — Очевидно доволен от ефекта на думите си, отново се обърна към Али: — Строителството е продължило цели пет години. Заедно с архитектите са работели и учени. Математикът Антемий от Трал 172 172 Днешният град Айдън в Република Турция. — Б.пр. и познавачът на геометрията Исидор от Милет… Десет хиляди строители са работили денонощно на строежа й. Църквата била завършена през 537 година. И кубето й било най-голямото, правено дотогава. Дори хиляда години след това нашият Мимар Синан не успява да изгради такъв голям купол нито в джамията „Сюлейманийе“, нито в джамията „Селимийе“. Само три постройки след „Ая София“ са с по-големи куполи — катедралата „Сейнт Пол“ в Лондон, катедралата „Сан Пиетро“ в Рим, и катедралата „Дуомо“ в Милано…

В стаята настъпи кратко мълчание. Адем тъкмо мислеше, че е приключил с тази тема, когато Али отново се обади:

— Храмовете са направени за хората. Да намерят в тях покой, да се почувстват по-добри. Да бъдат по-близо до Бога. Затова са създадени храмовете. Не можеш да изтриеш кръвта на трийсет хиляди души от ръцете си, като направиш един храм. Дори да е най-величественият в света, дори да е най-свещеният сред свещените. Мраморът, камъните, дървото, желязото, дори златото — не са по-ценни от човешкия живот.

Въпреки тези думи Адем отново остана спокоен, не се изнерви, само сключи пръстите на дланите си.

— Но историята се пише с кръв, инспектор Али. И султан Фатих при завладяването на Константинопол е дал разрешение на войниците си три дни да разграбват града. През тези три дни те не са раздавали цветя на населението му. Да, ако искате чистата истина, да говорим открито. Проливали са кръв, вземали са жени, младежи, деца за пленници и роби. Сега ще наречем ли Фатих лош, защото е разрешил това?

За миг Али сякаш се поколеба. Да си призная — и на мен ми беше любопитно какво ще отговори, как ще реагира на това. Адем и довереният му Ерджан и те не гъкваха. В просторната стая се чуваше само отдалечаващата се буря, от която чак стъклата на прозорците се разтреперваха.

— Ако Фатих е направил това — било е грешно — избухна Али. — Който и да е причинявал зло на народа, не е постъпвал правилно. Който ще да е бил — Фатих, Юстиниан, всеки, който е бил жесток към невинните хора, е лош.

Адем се засмя късо. Но от потрепващите му клепачи личеше, че вече е започнал да се изнервя.

— Много емоционално разсъждавате, инспектор Али. Вие сте един романтик!

Ако Зейнеб чуеше това, сигурно щеше да й хареса, но ефектът от думите на Адем върху Али беше точно обратният — наведе се напред от мястото, на което седеше и вдигна глава.

— Грешите, Адем бей! Изобщо не съм романтичен човек. А и много-много не ги харесвам романтиците. Слава богу, аз съм справедлив и честен човек. Каквото ми каже съвестта, за мен това е правилното. И затова не обичам нито онези, които са изградили царствата си върху човешки черепи, нито онези, които им се възхищават…

Гневът в погледа му беше по-силен от думите, нарушаващи ведрото разположение на духа на Адем, който първо се зачуди какво да му отговори и ме погледна, сякаш търсеше помощ от мен, но като видя равнодушното ми изражение, тозчас се отказа. Мислеше, че Ерджан ще му се притече на помощ, но и бившият шеф на полицията мълчеше, не по-малко объркан от самия него.

— Е, това не биваше да го казвате, инспектор Али — отвърна той, вече гледайки с нескривана неприязън към помощника ми. — Е, сега вече говорите като убийците на Недждет бей.