Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Почудих се дали Максуд казваше истината, или се опитваше да ме заблуди. Като видя съмнението ми, с гордост изрече: Иди вкъщи, отвори Свещената книга и виж какво пише в нея. Ако не знаеш арабски, иди и питай ходжите, които знаят — и те ще ти потвърдят думите ми. Но щом заговорихме за сурата „Трапезата“, в следващия аят е казано следното: „Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия пратеник и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение…“ 135 135 Аят 33. — Б.пр. .

Този аят не го знаех, и още по-лошо — разбрах, че бях пълен невежа за онова, което беше написано в Корана. Но не се предадох и му казах, че отново ще прочета Свещената книга и пак ще си поговорим.

Тичешком се прибрах вкъщи, отворих Корана на турски и го прочетох този аят — едно към едно беше същото, каквото казваше и Максуд! Умът ми, който и преди беше претъпкан с въпроси, напълно се обърка. Срещнахме се с Максуд в двора на джамията „Султан Селим“ и му признах, че е бил прав. Изобщо не се надуваше. Напротив, съвсем скромничко ми отвърна: „Не аз съм правият, а всемогъщият Аллах и неговият пророк Мохамед. Би било голямо щастие да можехме да сме достойни техни раби!“.

Говорехме пред гробницата на султан Селим І Явуз хан 136 136 Селим I Явуз е деветият султан на Османската империя, управлявал в периода 1512–1520 г. Завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф (духовен водач на мюсюлманите, смятан за техен управител, без оглед от коя държава са). Селим I е един от най-войнствените османски султани. Прозвището си Явуз (смел, жесток, суров — погрешно превеждано у нас като Страшни) получава заради избиването на над 40 000 шиити. Негов син е султан Сюлейман І, наречен Сюлейман Великолепни. — Б.пр. . „Как можем да бъдем достойни за тях? Как можем да сме техни достойни раби?“, попитах го аз. Очите му заблестяха и съвсем тихо промълви: „Като не се подчиняваме на злото и не му се предаваме. Като освобождаваме братята си мюсюлмани от тиранията. Защото спасилият един човешки живот е спасил всички хора“.

Беше ме убедил, че това е по-правилното тълкувание на думите на нашия велик пророк. Помислих си, че точно така е трябвало да разбирам и Корана. Оттогава се вслушвах много повече в думите на Максуд. Един ден седяхме пред къщата ни в „Ерикапъ“ и той, посочвайки крепостните стени, ме попита: „Ходил ли си да посетиш гробниците на виделите пророка?“.

Истината да си кажа — никога не бях ходил. Даже не знаех кои са тези почитаеми люде, знаех, че те са онези, които са имали честта да видят пророка ни приживе, но не знаех нито имената им, нито имах ясна представа за това, кои наистина са били те.

„Трябва да ги посетиш — прошепна ми Максуд. — Особено гробниците на пресветите Ебу Еюб ел Енсари 137 137 Ебу Еюб Халдун бин Зейд, или Ебу Еюб ел Енсари (ум. 672), споменаван на турски и като султан Еюб, е един от виделите приживе пророка Мохамед. Според една от легендите е загинал при обсадата на Истанбул и е бил погребан в основите на крепостните стени, а гробът му е открит от духовника Акшемсеттин. Гробница му (тюрбето) сега се намира в джамията „Султан Еюб“, в квартала „Еюб“. — Б.пр. и Ебу Шейбе ел Худри 138 138 Ебу Шейбе ел Худри според легендите е бил млечен брат на пророка. Вече в доста напреднала възраст се е включил в една от обсадите на Истанбул, където е загинал. — Б.пр. , които, следвайки повелите на пророка, са стигнали чак дотук върху конете си в името на исляма, за да го направят достояние на човечеството, и безстрашно са загинали за исляма на хиляди километри от родната си страна. Трябва да посетиш тюрбетата им. Измий сърцето, вярата, храбростта си във водите на божествената река.“

Направих, както ми заръча. Отидох на тюрбетата и на двамата. И наистина, душата ми се изпълни с добри чувства и се просветли. Оттогава започнах да се виждам с Максуд почти всеки ден. От ден на ден думите му все повече и повече ми влияеха. За мен беше станал нещо като шейх, като духовен водач, който ми показваше правилния път. Все повече му вярвах, вярвах, че не е достатъчно само да изпълняваме обичаите си, предписани ни от религията. Абдестът, намазът, постите, свещените думи на молитвите и произнасяните от нас аяти щяха да придобият смисъл само ако се вдигнехме на джихад за нашите братя мюсюлмани. Затова и с радост приех предложението на Максуд да заминем за Афганистан.