Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Макар че злото вилнее по земята, господин главен инспектор. Вземете Босна, Афганистан, Ирак — навсякъде се пролива мюсюлманска кръв…

— Туй го знаем — прекъсна го Али, отпускайки ръцете си. — Ти на нас ни кажи защо беше в Афганистан…

— Ще ви разкажа, но без да знаете всичко това…

Нашата луда глава се готвеше да го отреже най-безцеремонно, затова го изпреварих:

— Чакай, Али, нека обясни…

Помощникът ми се смръщи недоволно, но намесата ми имаше добър резултат.

— Няма да крия от вас, че израснах в организацията, в ордена — веднага се върна към показанията си Йомер. — Баща ми беше свързан с Куддуси Зенбар ходжа, но самия него никога не съм го виждал, починал, като съм бил малък. Влиянието му върху баща ми обаче продължи и след смъртта му. И петимата си синове възпита според правилата на исляма и направи всичко възможно, за да бъдем добри мюсюлмани. Накара ни да обичаме и Корана, и намаза, и постите. По време на Рамазана ни водеше или в джамията „Сюлейманийе“, или в „Султан Ахмед“, или в „Султан Еюб“, където четяха най-добрите проповедници, защото искаше да се учим от тях. И самият той беше добър мюсюлманин. Спазваше всичките правила на религията ни. Но когато мюсюлманите по света страдат, достатъчно ли е само да спазваш петте стълба на исляма 130 130 „Петте стълба на исляма“ е обобщаващо наименование за основните ценности в сунитския ислям. Терминът не се използва в шиитския ислям. Според сунитите петте най-важни базисни принципа на религията, които задължително трябва да бъдат спазвани от всеки правоверен, са: шахада (символ на вярата — един бог), хадж (поклонение), салят (молитва), саум (пост), зекят (данък милостиня). — Б.пр. и шестте правила на вярата 131 131 Шестте основи на вярата, които всеки мюсюлманин трябва да приема, са следните: вяра в Аллах; вяра в меляйкетата (ангелите); вяра в книгите (писанията); вяра в пратениците; вяра в Съдния ден; вяра в съдбата. — Б.пр. ? Да участваш в молитви до посред нощите? Когато нашите братя по вяра биваха убивани заради вярата си?… Правилно ли беше ние само да правим намаз, да спазваме обичаите и да говеем, докато те умираха? Тези мисли започнаха да изгарят ума ми, като главня в огън. В университета се срещнах с Максуд, който беше от същия тарикат 132 132 Религиозна организация, орден. — Б.пр. като баща ми. Той беше два курса преди мен. И той беше вярващ мюсюлманин, но имаше доста по-различни идеи от тези на баща ми, а и на неговия баща. Не беше като тях — спокоен, тих, живеещ в своя си мир. А вярваше, че само ислямът може да спаси света. Затова всички мюсюлмани в света трябваше да се вдигнат на джихад. В това вярваше Максуд. „Ако ние не извършим джихада, неверниците ще изтрият мюсюлманството от лицето на земята“, казваше той. И че християните и евреите в Америка ще се обединят и ще започнат война срещу исляма. Няма да забравя, след една петъчна молитва в „Сюлейманийе“ седяхме между украсените й с аятите от Корана стени и Максуд, сочейки ни кубето на този величествен храм, каза: „Сбъдна се заветът на дедите ни. Светът беше принуден да приеме исляма, който остави безсмъртни произведения на човечеството. Но ние сега се задоволяваме да се крием между стените на тези свещени храмове и да се молим. Макар че най-важният ни религиозен дълг е да се съпротивляваме на злото и тиранията“. Аз тутакси му припомних думите на светия пророк Мохамед, когото бе цитирал преди малко: „Нали каза, че нашият свещен пророк е наредил: «Не причинявайте зло никому, за да не може никой да ви причини зло и на вас».“ Максуд се наведе и ме погледна в очите. „Нали и аз казвам същото, което ни е заповядал и той: «Не се пречупвайте пред злото». Не е зло да се бориш със злото.“

Не се въздържах да му припомня отново 32-рия аят на сурата „Трапезата“: „Но нали според свещения Коран, който убие човек, той сякаш е убил всички хора, а който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора“ 133 133 Превод проф. Цветан Теофанов. — Б.пр. .

Докато казвах това, снизходителни пламъчета просветнаха в зениците на Максуд: „Неправилно си го запомнил, трябва да знаеш целия аят, не само едната му част“. След това изрече целия аят първо на арабски, а след това и на турски: „Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята“ 134 134 Аят 32. — Б.пр. .