Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Ник Авъроуз му се изплъзна при Капитолия, но няма нищо. Грей едва не се поддаде на адреналина от лова. Убийството на Ник насред улицата щеше да повдигне твърде много въпроси. Нямаше нужда от поредния Лий Харви Осуалд [на 22 ноември 1963 г. Лий Харви Осуалд убива президента Кенеди]. От самото начало планът беше да убие Ник в онази къща заедно с Малкълм Уайдънър.

Трябваше да се разкаже конкретна история. Искаше да елиминира Ник чисто, внимателно, за да може да инсценира смъртта му както трябва.

Беше трудно, но Грей имаше предимство. Ник мислеше, че бяга от неприятностите, но нямаше да стигне доникъде. Колкото повече го притискаха, толкова по-сигурно беше, че ще им падне в ръцете.

Докато Али крачеше пред него, Грей допря длан до джоба си. През плата докосна стоманения цилиндър, пълен с упойващо вещество. Това щеше да я държи под контрол, ако се паникьосаше, щеше да осигури на Грей време да се подготви, да я изведе в планината на мястото, от което изчезваха хора. Али не знаеше, но беше тук на прослушване за живота си.

В края на гаража се отвори врата. Водеше към по-долен етаж на къщата. Блейкли стоеше там в спретнат тъмносин костюм и риза с отворена яка.

Грей въведе Али вътре и двамата последваха Дейвид по коридора, а после нагоре по стълбите към дневната, декорирана с абстрактни платна на експресионисти и изчистени бронзови скулптури.

Щорите вече бяха спуснати. В двата края на помещението имаше по една камина. Бял гранитен бар и билярдна от едната страна.

– Имаш ли нужда от нещо, Али? Питие? – попита Дейвид.

– Кафе, моля.

Дейвид се приближи до кафемашината на бара и пусна две къси кафета в порцеланова чашка. Грей подкани Али да седне на едно от канапетата. Тя се настаняваше, когато Дейвид се върна с напитката.

Благодари му.

Дейвид постави ръка на рамото ѝ.

– Сега си в безопасност, Али. Няма да допуснем Авъроуз да ти причини нещо.

Очите му се плъзнаха по чантата ѝ. Видимо беше натъпкана с дрехи. Личеше, че се е приготвила да пътува.

– На пътешествие ли заминаваш?

Тя отпи от чашата и го погледна.

– Не знаех какво става. След снощи и всичко с Малкълм Уайдънър исках да се оттегля на някое сигурно място. Спах у приятелка.

– Какво за снощи?

– Моля?

– Откъде знаеш, че снощи се е случило нещо? Току-що излезе по новините.

– Минах покрай къщата с колата – спокойно отвърна тя. – Видях полицията.

Грей пъхна ръка в джоба. Дейвид Блейкли беше много внимателен спрямо обкръжението си. Затова търсеше жени като Александра – без връзки, без влияние, неосъществена актриса без семейство. Никой нямаше да я търси.

– Али, говорила ли си с някого за работата, която вършиш за нас, за опитите ти да се сближиш с Ема Блеър и да откриеш какво знае?

– Хайде стига – отговори тя. – Не.

– Разговаряла ли си с някого за това как ходи при Ник Авъроуз вчера?

– Разбира се, че не.

– Можеш да ни кажеш. Ние се грижим за хората си. Можем да те пазим.

Тя остави чашата.

– Вижте – започна, – може да спрете да ми говорите, сякаш съм девица в беда. Няма нужда да се въртите около темата и да се чудите дали мога да се справя с всичко това. Наясно съм, че нещо снощи се е объркало. Не изпитвам нужда да знам какво точно. Не изпитвам нужда да знам какво става с този Авъроуз. Знам само, че представлява заплаха за вас и за мен и трябва да се отървем от него. На всяка цена. – Насочи поглед към Грей. – в играта съм.

Али се облегна назад и погледна от единия мъж към другия.

Дейвид леко кимна, сякаш я оценяваше като рядък художествен експонат.

Тя се протегна и довърши кафето.

– Има ли място, където да се освежа? – попита.

Дейвид посочи встрани от бара. Жената тръгна натам и влезе в тоалетната. През вратата се чу пускането на вода.

Дейвид изглеждаше впечатлен, когато Грей се доближи до него. Беше видимо, че я харесва. Тя беше настървена, външен човек, какъвто бе и той някога. И макар Александра да нямаше никаква власт, или може би точно заради това, инстинктът ѝ за оцеляване беше силен. Беше се движила достатъчно из тези среди, за да знае, че ако се опита да пресече пътя на човек като Дейвид Блейкли, той ще я унищожи, а светът просто ще вдигне рамене. Единственият ѝ избор беше да играе играта.

– Не мислех, че ѝ е по силите – тихо каза Грей.

– Винаги съм се надявал, че е.

– И…?

– Засега не се налага да предприемаме нищо особено.

Хубаво, помисли си Грей.

– Какво да я правя? – попита.

– Можем да я използваме. Накарах я да се сближи с Макдона – каза Дейвид. – Ще му влезе под кожата, ще го успокои и ще ни помогне да се уверим, че няма да се пречупи.