Майкл Доббс - Последното раздаване

Деветдесет и деветте квадратни мили британска суверенна територия в Кипър, определени като жизненоважни за сигурността на Олд Блайти 38 38 (Англ. жаргон) Великобритания и по-специално Англия. — Б.пр. , се състоят от няколко фрагмента, като мозайка, оставена незавършена от отегчен артист. В двете основни бази, Декелия и Акротири, има най-различни съоръжения от решаваща важност за отбраната, от радарни разузнавателни станции и летище, годно да приюти и най-големите военни самолети, до игрище за крикет със стандартни размери, затвор на Кралската военна полиция, седем училища и няколко кръчми. Всяка е отделена от другите, някои сгради са опасани от бодлива тел, други не са. Помежду им има малки квадратни къщи, тераси, овощни градини, древни руини и няколко кипърски селца.

Няма табели или други маркери, които да определят границата между британските и кипърските територии, освен светлоотразителите. Британците много обичат да разделят по този начин едното от другото пътно платно, а кипърците не. Това е разликата.

Архитектурата на базите е красива, службата там е скучна. А сигурността е кошмар. В случай на граждански безредици британците прибягват до барикадиране на няколко от сградите, доколкото им е възможно, оставяйки по-голямата площ без охрана или защита, разчитайки на традиционната умереност и разумност на кипърците. Обикновено това доверие се оказва оправдано.

Ето защо, когато се стигна до конфронтация пред портала на британското военно летище, което лежи в близост до солниците на Акротири, последващите събития неминуемо носеха усещане за нереалност. Охраната на портала на летището, което иначе е оградено от двойна телена мрежа с бодлива тел на върха, се състоеше от два кола, боядисани в бяло и червено като бариери, които се спускаха от всяка страна на двете малки бетонни вишки, в които обикновено нямаше никой, за сметка на една табела, която съобщаваше, че „Жив въоръжен охранител“ (дословно) стои на пост. Допълнителна отбрана осигуряваха няколкото добре поливани розови храста. При обичайните обстоятелства охраната не би забавила, камо ли да спре, притичващ заек, затова в този ден системата бе подсилена от допълнителна намотана бодлива тел пред портала, утрояване на охранителите (до общо шест), паркирането отпред на един древен „Ленд Роувър“ с брезентен покрив и избелели сини лампи. Разполагаха и с по-модерни патрулни коли „Мицубиши“, но се прецени, че така е по̀ британско.

Конфронтацията започна малко след осем сутринта, когато пристигна цялото население на село Акротири, което не беше кой знае какво постижение на логистиката, тъй като селото се намираше на не повече от двеста метра от портала на базата. Икономиката на селото зависеше от базата, на която предоставяше най-различни услуги, най-вече места за хранене и пиене, включително китайско за вкъщи, както и малък универсален магазин и универсален фризьор.

— Еленаки моу 39 39 (Гр.) Малка Елено. — Б.пр. , какво, по дяволите, правиш тук?

— Протестирам срещу британската експлоатация.

Разпитът бе прекъснат, докато разпитващият ефрейтор, който стоеше на пост зад бодливата тел, осмисляше думите, които току-що беше чул. Беше объркан. Той и Елени, привлекателно момиче на деветнадесет, с очи като на кошута, бяха прекарали предишната вечер в кръчмата на Акротири и тя не му беше споменала нищо по този въпрос. Да не говорим, че бяха сгодени и щяха да се оженят веднага щом той приключи службата си. Той чакаше този момент с нетърпение, вече беше качил три кила.

— Без разговори на пост! — викна строевият офицер, който явно имаше очи и на задника. — Местното население може да е враждебно.

Три малки момчета, едно от които беше по-малкият брат на Елени, започнаха да ръмжат подигравателно от клоните на маслиновото дръвче близо до вишката, лицата им бяха покрити с широки усмивки и изцапани с анасон.

Елени не се впечатли толкова. Може би беше наследила това от майка си, която стоеше точно зад рамото ѝ и никога не се впечатляваше. Тя не говореше и думичка английски, никога не се усмихваше, но непрекъснато гледаше вторачено. Поне така му се струваше на Били, ефрейтора, но беше трудно да се каже със сигурност, понеже очите ѝ гледаха в различни посоки и го правеха доста нервен. Но независимо в каква посока гледаха, те не мигваха. Чувстваше се постоянно под нейното наблюдение, където и да застане. Били нервно прехвърли тежестта на своя автомат SA 80 в ръката си, докато любимата му се обърна към подофицера.