Майкл Доббс - Последното раздаване

„Последното раздаване“ бе написана през 1994 г. Вече много години по-късно британците все още спорят за мястото си в Европа, кипърците откриха огромни залежи от въглеводород под Средиземно море, а гърците и турците все още се карат за бъдещето на този така несправедливо разделен остров. Надявам се читателят да усети как също така неизчерпаема и неподвластна на времето е и лошотията на Франсис Ъркарт.

Планините Тродос, Кипър — 1956 г.

Беше късен следобед през май, най-сладкия от сладките сезони на Тродос, след като планините са свалили снежните си шапки, но преди да са се превърнали в наковални за левантийското слънце. Пролетният въздух беше изпълнен с тежък дъх на смола и звукът от вятъра стържеше по клоните на големите иглолистни дървета като шума на морето, което се разбива по каменистия бряг. Но това беше на много километри от Средиземно море, доколкото изобщо е възможно да си далеч от морето на малък остров като Кипър.

Това беше хубаво време, сезон на изобилие дори в планините. За няколко седмици през пролетта прахът от разпадащите се скални отломки, който минаваше за почва, се превръщаше в съкровищница с диви цветя — изригващи храсти от лилави цветчета гладиола, кървавочервен мак, алисум със златни глави, за които в древността се е смятало, че лекуват лудост.

И все пак нищо нямаше да излекува лудостта, която бе на път да се разрази на склона на планината.

Йоргос, на петнадесет и почти три четвърти, смушка магарето нагоре по планинска пътека, без да обръща внимание на красотата наоколо. В ума му пак бяха изплували женски гърди. Това беше тема, която, изглежда, заемаше голяма част от времето му напоследък, лишаваше го от сън, заглушаваше всички думи на майка му, караше го да се изчервява, щом погледне към жена, а когато го правеше, винаги гледаше право между гърдите ѝ. Те имаха своя собствена притегателна сила, която дърпаше очите му към тях като магнити, без значение колко се мъчеше да се държи прилично. Трудно можеше да си спомни лицата им, очите му рядко се отклоняваха толкова нагоре — един ден сигурно щеше да се ожени за някоя беззъба стара вещица. Стига да имаше гърди.

Ако искаше да избегне лудостта или — още по-лошо — манастира, по някакъв начин трябваше да го направи, реши той. Да ГО направи. Преди да стане на петнадесет и три четвърти. До две седмици.

Също така беше и гладен. По пътя нагоре той и брат му Еврипид, който беше на тринадесет и половина, бяха спрели да плячкосат мед от кошерите на онази стара овца Клорид, която имаше злобни очи като на граблива птица и ужасно сгърчени пръсти — и без това винаги ги обвиняваше, че нещо са ѝ откраднали, така че на практика тази дребна кражба си я бяха платили отдавна. Местна справедливост. Йоргос зашемети пчелите с пушека от цигарата, която бе донесъл специално за целта. Едва не се задави — още не беше започнал цигарите, но искаше, така поне си обеща. Скоро. Веднага след като ГО направи. Тогава може би щеше най-после да успява да заспи нощем.

Не оставаше още много. Терасовидните площадки, където няколко сбръчкани маслинови дръвчета се бяха вкопчили в скалата, сега бяха далеч назад, вече бяха на два километра над селото, по-малко от два оставаха нагоре. Светлината беше започнала да става по-мека, щеше да се стъмни след няколко часа и Йоргос искаше да са се прибрали дотогава.

Той смушка магарето безжалостно още веднъж. Животното — под тежестта на грубото дървено седло и издутите платнени кошове — трудно се справяше с каменистата пътека и подобен тип насърчение никак не му се понрави. Звярът изрази възражението си по традиционния начин.

— Не по униформата ми, мършо! — Еврипид отскочи назад, но твърде късно.

Изпсува. Биеха ги, ако не отидат на училище с униформа. Дори в бедните планински селца имаха стандарти.

Имаха и пушки.

Например двете леки картечници СТЕН 2 2 STEN — британска лека картечница, използвана между 40-те и 60-те години на миналия век, кръстена по първите букви от фамилиите на тримата изобретатели: Шепърд, Търпин и Енфийлд. — Б.пр. , увити в зебло на дъното на един от кошовете, които трябваше да доставят на по-големия си брат, заедно с хранителните припаси. Йоргос завиждаше на по-големия си брат, който се криеше с петима други бойци на ЕОКА в бърлога в гората.