Майкл Доббс - Последното раздаване

ЕОКА. „Етники органозис киприон агонистон“, или Национална организация на кипърските бойци, които от една година се бореха да отворят умовете на колониалните си британски владетели и да ги принудят да дадат независимост на острова. Да ги отворят с взривове. За едни те бяха терористи, за други — освободители. За Йоргос бяха големи патриоти. С цялото си същество, или поне с тази част, която не беше заета да мисли за секс, той искаше да се присъедини към тях, за да се бори с враговете на родината си. Но главното командване беше категорично: никой на възраст под осемнадесет години не трябваше да вдига оръжие. Той би излъгал, но нямаше смисъл, не и в село, където всеки знаеше дори нощта, в която е бил заченат, точно преди Коледа на 1939 г. Войната срещу германците беше започнала само преди няколко месеца и братът на баща му, Йоргос, беше отишъл доброволец в Кипърския полк на британската армия. Подобно на много млади кипърци той беше искал да се присъедини към борбата за свобода на Европа, очаквайки, че след като спечелят, това със сигурност ще доведе и до собственото им освобождение. Но само така си бяха мислили. Изпращането на чичо му беше дълга нощ на пируване и любене и тогава е бил заченат той.

Чичо Йоргос не се върна.

Младият Йоргос трябваше да доказва, че е достоен за името си. Той идеализираше чичото, когото никога не беше познавал, но беше само на петнадесет и почти три четвърти и вместо да марширува в героичните му стъпки, трябваше да се примири с това да доставя съобщения и припаси.

— Наистина ли го направи с Васо? Честно, Йоргос.

— Много ясно, глупчо. Няколко пъти! — излъга Йоргос.

— И как беше?

— Като пъпеши, само че меки и от кожа — възкликна Йоргос, въртейки длани в демонстрация.

Искаше му се да обясни повече, но не можеше; Васо го беше оставила само да разкопчае блузата ѝ, където той не намери сочни плодове, както беше очаквал, а малки, твърди гърди със зърна като костилки на джанка.

Еврипид се изхили, но не му повярва.

— Нищо не си направил, нали? — обвини го той.

Йоргос усети как внимателно построената му история се разклаща под него.

— Съм.

— Не си.

— Псефти.

— Малака 3 3 (От гръцки) — Лъжец. — Чекиджия! — Б.пр. !

Еврипид хвърли един камък и Йоргос подскочи, препъна се и падна по задник. Еврипид се разквича от смях, на моменти по детски писклив, а после по пубертетски дрезгав, който заля долчинката и се плисна като киселина по гордостта на брат му. Йоргос се почувства унижен, имаше нужда с нещо да възстанови спадналия си авторитет. Изведнъж му хрумна точно с какво.

Йоргос разхлаби връвчицата на платнището на един от кошовете и бръкна към дъното под портокалите и пушеното свинско месо, докато пръстите му стиснаха цилиндричен пакет от зебло. Внимателно го изтегли, след това още един по-малък пакет. В сянката на една канара той ги положи върху килима от меки борови иглички, внимателно ги разви и Еврипид ахна. Това беше първото му ходене по маршрута за доставки и не му бяха казали какво ще носят. От зеблото в него се взираше матовосивият метал на картечница СТЕН, модифицирана със сгъваем приклад, за да е по-компактна за контрабанда. До нея бяха три пълнителя.

Йоргос беше доволен от ефекта. В рамките на няколко секунди, както по-големият му брат го беше научил преди седмица, той сглоби картечницата, заключвайки в позиция металния скелет на приклада и зареждайки единия пълнител. Зареди първия патрон в цевта. Беше готов.

— Не знаеше, че мога и това, нали?

Почувства се по-добре, беше си върнал авторитета. Опря приклада в сгъвката на лакътя си и зае стрелкова позиция, обсипвайки наужким долчинката с откос, избивайки хиляда въображаеми врагове. После я насочи към магарето и го „застреля“ с подсвирване. Животното не разбра ролята си и продължи да пасе твърдата трева.

— Дай и на мен, Йоргос. Мой ред е — помоли брат му.

Йоргос, командирът, поклати глава.

— Иначе ще кажа на всички за Васо — започна да се пазари Еврипид.

Йоргос се изплю. Той обичаше малкия си брат, който, макар и само на тринадесет и половина, вече можеше да тича по-бързо и да се оригва по-силно, отколкото почти всеки друг в селото. Еврипид беше и по-умен за възрастта си, и повече от способен на малко изнудване. Йоргос нямаше представа какво точно смята да каже Еврипид на всички за Васо, но в крехкото му емоционално състояние всяка капка му се струваше твърде много. Той подаде оръжието.

Когато дланта на Еврипид обви гумата по дръжката и пръстът му се протегна към спусъка, оръжието изджавка пет пъти, преди ужасеното момче да го изпусне на земята.