Майкл Доббс - Последното раздаване

Информацията беше богатство в лабиринтите на Уестминстър, със стойност, по-голяма от тази на парите, а Селина щедро изплати закуската си. Тя беше отговорна за набирането на текста на всеки проект на новия документ за партийната кампания, изготвен в централата на партията, всяко допълнение и изменение, всяка идея и преосмислянето ѝ, параграфите с анализ и аргументи, всички изводи. И си ги спомняше с изумителна точност дори докато балончетата на шампанското гъделичкаха носа ѝ и я караха да се кикоти. Новата кампания, изглежда, нямаше да бъде с радикален подход — малко директна поща, лек лозунг, — но се основаваше на нови проучвания на общественото мнение и, като самата Селина, беше атрактивно опакована. Тя беше достатъчно буйна, нищо неподозираща и мила, за да повярва, че той наистина иска да помогне.

Джефри се усмихна, наля ѝ още и запечата всичко в отличната си памет.

Колата, която ги откарваше обратно към техните отделни офиси, беше замръзнала в сутрешното задръстване. Глупавият шофьор беше решил да мине по бързия маршрут доникъде, около площад „Трафалгар“, където редици еднооки гълъби стояха мрачни и болни на пост. Министърът на транспорта вдигна прозореца и се облегна назад в седалката, като за пръв път в живота си нямаше против да остане неразпознат, опитвайки се да избегне вниманието на другарите по съдба в задръстването, с техните задушливи ауспуси и еднакво зловонни коментари. До него на задната седалка Селина кръстоса елегантните си крака и го накара да извърши бърза преоценка на приоритетите си — той оглупяваше при вида на красиви бедра, може би щеше да ѝ предложи вечеря следващия път, — когато телефонът започна да бръмчи. От другата страна на линията се чу гласът на неговата секретарка в Камара на общините. Списъкът с гости за ложата му в „Албърт Хол“. Концертът в края на следващата седмица. Промяна в последния момент, един отпаднал, министърът на търговията щял да пътува надалеч, за да си накъса листа от дървото на японското изобилие, където със сигурност щеше да открие, подобно на всички свои предшественици, че когато става дума за обещания за свободна търговия, в Ориента винаги е есен.

Прекъсването вгорчи настроението на Бууза-Пит, отне вниманието му от изследването на деликатни глезени и сладки фантазии. Той мразеше промени в последния момент, които пречеха на нещо, което често му отнемаше месеци планиране; намръщи се, както би се намръщил херцогът на Уелингтън, ако бе получил бележка, че Блюхер няма да пристигне навреме за Ватерло. Той реши да застреля пратеника.

— И ти какво направи? — запита раздразнително той.

— Ами, предположих, че ще искате да поканим някой друг политик на топ ниво, затова прегледах списъка. Минали сте всеки друг член на кабинета през последната година, освен Том Мейкпийс…

— Това е ложа в „Албърт Хол“, не е скапана крипта.

— И Артър Болингброук. Вече се обадих на секретарката му, тя смята, че той и съпругата му може да се окажат свободни за същата вечер.

— Болингброук! Той е един подут шопар, защо, по дяволите, мислиш, че не съм го канил на нищо досега? Не мога да го сложа до американския посланик и председателя на борда на Ай Ти Ен, ще пърди през цялата увертюра, докато се налива с огромни количества от моето шампанско. Имаш ли изобщо някаква представа колко ще ми струва това?

Секретарката опита да се оправдае, но Бууза-Пит не беше в настроение да слуша. Шофьорът в отсрещния автомобил го беше разпознал и го поздравяваше с два вдигнати пръста; министърът на транспорта успя да потисне внезапния импулс да излезе от колата и да му пренареди носовите канали.

— Така или иначе може би е по-добре да изчакаме до утре — чу я да предлага.

— Защо да чакаме до утре, за бога?

— Докато мине пренареждането.

— Пренареждането…?

Той се задави. Селина се зачуди дали не му е влязла в гърлото случайна костичка от сьомгата.

— Не знаехте ли? В момента го дават по телевизията.

Рокадите в правителството винаги имаха неблагоприятно въздействие върху Бууза-Пит, те го караха да се гърчи. Първия път, когато това се случи, беше в парламента от по-малко от осемнадесет месеца и отказа да мръдне на повече от двадесет метра от телефона през целия ден, въпреки че втората му жена беше казала, че няма реални шансове да получи повишение толкова рано в кариерата си. И все пак телефонът звънна, докато той беше в градината — „Даунинг стрийт“, извика съпругата му със страхопочитание през прозореца на кухнята. Той се втурна тичешком, препъна се, падна, счупи си един пръст и скъса коляното на панталоните си, но нищо не можеше да го спре да се добере до обаждането. Офисът на министър-председателя. Чудили се дали може да помогне в този напрегнат момент. Разбира се, разбира се, че можеше! Един ангажимент в съседен избирателен район, изнасяне на някаква реч, премиерът бил обещал, но в момента, за съжаление, няма как да успее. Зает с новото разпределение на ролите, нали разбирате. Може ли Джефри да го отмени утре вечер? Очите му се зачервиха от болка, но Джефри изрази неподправена радост, че са се обърнали към него, докато бившата му съпруга се превиваше от смях.