Майкл Доббс - Последното раздаване

— Мамо, защо г-н Ъркарт не е вкарал Мистър Тоуд 31 31 Герой жабок от детската книжка „Шумът на върбите“ от Кенет Греъм (1908 г.) и анимационна адаптация от 1946 г. Той е богат, но нарцистичен. — Б.пр. в затвора?

Клер остави книгата и прегърна развеселена малката си дъщеря, Аби.

— Не мисля, че г-н Ъркарт е бил на власт тогава, миличка.

— Ама той винаги е бил на власт.

Изведнъж Клер я осени идеята, че Франсис Ъркарт беше министър-председател отпреди Аби и Даяна да се родят. Отдавна. Цял един живот.

— Аз мисля, че г-н Ъркарт е жабокът — по-голямата дъщеря се включи от другата страна на дивана.

— Ти не харесваш ли г-н Ъркарт? — попита майка ѝ.

— Не. Не е много мил и не слуша другите хора. Точно като Мистър Тоуд. И е много ста-а-ар.

— Не е чак толкова стар — запротестира Клер. — Само малко по-стар от тати.

— Съвсем малко по-стар от тати — изкоментира Йоханис с престорено кисела физиономия.

Той разглеждаше финансовата секция на вечерния вестник, успявайки същевременно да следи новините и да слуша разговора с децата.

— А твоята майка четеше ли ти „Шумът на върбите“, като беше малка? — запита Даяна.

— Не, миличка. Не ми я четеше.

— Ти нещастно детство ли си имала, мамо? — Даяна започваше да прихваща толкова много от неизказаните мисли на майка си, подобно на самата Клер, когато беше дете.

Нейната майка говореше рядко с нея, не искаше да споделя болката, опитвайки да я предпази от истината. Но болката беше дошла дори когато нямаше побой, защото, когато нямаше малтретиране, имаше тишина. Така беше за Клер, но никога нямаше да бъде така за собствените ѝ деца. Крясъци, истерични спорове, викове и вдигнати юмруци, докато вече ѝ се струваше, че сърцето ѝ ще се пръсне. След това дълги периоди на мълчание. Пълна тишина. Вечери, прекарани в мълчание, дълги дни в мълчание, дори майка ѝ плачеше в мълчание. Мълчание в адския шкаф под стълбите, където в някои случаи я заключваха, но по-често се криеше. Детство, в което се редуваха побоят с тишината. Юмруците нараняваха, но тишината нараняваше повече. Тя беше оцеляла. Тя се спаси.

— Да инвестирам ли в него, как мислиш? — попита Йоханис, обърнал поглед към телевизионните новини. — Или вече е бита карта?

Том Мейкпийс плащаше за торбата с портокали.

Тя се зачуди какво знаеше съпругът ѝ, или поне за какво се досещаше. Преди да се оженят, бяха обсъждали открито страховете му, че мъж с двадесет и три години по-стар от нея неизбежно ще покаже дефицит в някои важни аспекти, че един ден той ще бъде пенсионер, докато тя все още е в разцвета на силите си, и че в почти всички подобни взаимоотношения няма как да не се появи една пропаст, която може да бъде преодоляна само с доверие и огромно разбиране. „Не може да се запази топъл бракът, ако и двете страни на леглото са студени“, беше казал той. Колко предвидлив се беше оказал. Но това беше преди много време; дали през годините тази мисъл беше прескочила в съзнанието му от абстрактна теория към реален факт? Ако беше така, а тя подозираше, че е, той не беше направил никакъв намек. Отдаден рицар, съпруг, ментор, баща изповедник, но никога инквизитор. Това я караше да го уважава и обича още по-силно.

— Не — отговори тя на въпроса на съпруга си. — Поне засега не е.

— Но Том Мейкпийс може да се окаже опасност?

— Така ли мислиш?

— Аз съм бизнесмен, любов моя, не съм политик. Но да направим един анализ на пазара. Колко се задържат повечето министър-председатели — три, четири, пет години? Той вече изкара повече от десет. Никой не може да пребори статистиката завинаги, шансовете твоят Франсис все още да е на власт след две години са много малки. Старост, износени стави, лошо здраве, загуба на популярност. Времето притежава много неприятни съюзници.

— Но той все още се държи сякаш е на върха.

— Така е било и с Александър Македонски, преди да падне от коня.

— Какво казваш, Йох?

— По-скоро да бъдеш внимателна. По всяка вероятност Франсис Ъркарт ще падне под колесницата, докато ти си негов личен секретар — поправка, няма да падне, а по-скоро ще бъде вкаран под колелата от ревящата тълпа. Заедно с цялото си обкръжение. Не се обвързвай с него твърде много.

— И смяташ, че Том Мейкпийс ще го вкара? — терминологията ѝ се стори доста некомфортна.

— Мейкпийс или някой като Мейкпийс. Трябва да го държиш под око.

Логиката му, както винаги, беше безупречна; побиха я нервни тръпки.

— Как да стане това, Йох? Как да го държа под око?