— Арестувайте този грубиян, сержант! — извика шеговито Уидърс към полицая, който охраняваше тази чувствителна част на коридора.
— Няма как, Дики. Току-що заложих пет лири на него, че ще стане следващият ми работодател.
— Жалко, прибързал си — отговори Мейкпийс, докато извинително оправяше костюма на журналиста. — Щеше да имаш по-добри коефициенти на сутринта.
Уидърс се загледа в министъра, отбелязвайки необичайно смутеното му изражение.
— Явно доста си се разбързал, Том. Кажи ми: атакуваш или абдикираш?
— Има ли значение?
— Разбира се, че има. Когато един външен министър фучи по коридорите така, значи става дума или за жена, или за война. Кажи ми! Знаеш, че можеш да ми се довериш. Ще кажа само на около един милион човека.
Мейкпийс оправи карамфила на ревера му. Вече всичко си беше на мястото.
— Събери агитката от мое име, Дики. В главното лоби след петнайсет минути. Тогава може да кажем на целия скапан свят. Не мога да ти го дам ексклузивно, но ще имаш първото интервю след това.
— Значи война?
— Да.
* * *
МЕЙКПИЙС ОБЯВЯВА ВОЙНА НА ЪРКАРТ
ВЪНШНИЯТ МИНИСТЪР НАПУСКА „ОТВРАТЕН“
От Ричард Уидърс, редактор „Политика“
Министърът на външните работи Томас Мейкпийс напусна вчера правителството след размяна на остри обвинения с „Даунинг стрийт“ относно политическата посока. Не стана ясно дали е подал оставка, или е бил уволнен.
„Тръгнах си отвратен“, каза Мейкпийс по време на импровизираната пресконференция в Уестминстър. По-късно източници от „Даунинг стрийт“ положиха значителни усилия да отрекат това с твърдението, че той е бил „в постоянен асинхрон“ с правителствената политика към Европа и че министър-председателят е нямал друг избор, освен да го освободи.
Лоялните към правителството описаха Мейкпийс като „евро ексцентрик“.
Вчера беше ден на необичайно вълнение в Уестминстър. Сензационното уволнение/оставка дойде малко след сцени на смут в Камарата на общините, провокирани от изказването на министър-председателя Франсис Ъркарт.
Късно вчера Мейкпийс обяви сформирането на нова проевропейска група в партията на правителството, наречена „Клуб Конкорд“.
„Ще бъде модерна, прогресивна и напълно адекватна на съвремието ни. И ще бъде в опозиция на политическата неандерталщина“, каза той.
Наблюдатели споделиха, че без съмнение политическият неандерталец, когото визира, е Франсис Ъркарт.
Не е ясно колко подкрепа ще събере „Клуб Конкорд“, но ако дълбоко уважаваният Мейкпийс успее да привлече достатъчно последователи, това ще представлява най-сериозната заплаха за момента за министър-председателя и неговите шансове да продължи да управлява.
Високопоставен източник в партията коментира, че това „реално представлява обявяване на война“.
Внимавай с политик, който ти говори за политическите си принципи. Най-вероятно ти отклонява вниманието, за да може да те преджоби.
Тя потропа на вратата на банята.
— Започва, Франсис.
Отвътре се чу звук от плискане и плацикане, докато Ъркарт се връщаше в настоящето.
— Отвори вратата и увеличи звука, може ли?
Тя направи, както той поиска, и доля уиски в чашата му. Двамата бяха много балансиран екип, помисли си тя, инстинктите им бяха толкова преплетени, изправяха се пред света и несгодите в него като един. Не можеше да си спомни кога последно са си позволявали да имат сериозно разминаване в мненията. Може би за обзавеждането на апартамента им на „Даунинг стрийт“ или пък при уволнението на първия му финансов министър? Той играеше по-традиционно, а тя го поощряваше да бъде по-смел както за интериора, така и за правителството. Бяха правили и много компромиси; тя смени мебелите по свой вкус, а той пощади колегата си по финансите (но само за шест месеца, доколкото си спомняше тя, после го уволни на рождения ѝ ден — той можеше да бъде такъв романтик).
Той не бъркаше често. Не сбърка и тази сутрин, когато на закуска ѝ сподели някои свои предположения за бъдещите няколко дни.
— Ще бъде натоварен уикенд за Том — беше казал той. — Стандартната процедура за загубеняците. В петък тичат в прегръдките на избирателните си райони, за да покажат морална подкрепа. Събота — разходка в градината със съпругата и дечурлигата, за да покажат семейни ценности. Неделя — църква, за да парадират със съвест — една много лична и духовна одисея, която някак си винаги е придружена от камера и грим. Не мога да ги разбера редакторите, сигурно им се обръща стомахът от това, но все пак успяват да го пуснат.
Читать дальше