Майкл Доббс - Последното раздаване

Болингброук обезумя, решен на всичко, за да може подкрепата му да се чува над залповете на безредие, изстреляни от пейките наоколо. Докато правеше пауза сред глъчката, Ъркарт си спомни позата от статуята на Чърчил отвън пред вратите на залата и реши да я изпробва, премести ляв крак напред, отметна назад краищата на сакото си, сложи ръце на кръста и се наведе напред с лице срещу звука от престрелката.

— Нашето твърдоглавие — смятам, че това е думата, която той използва, — нашето твърдоглавие спаси Европа тогава. И британският премиер не беше освиркван по улиците, след като освободихме Париж, а падаха на колене да му благодарят!

Да, това определено щеше да предизвика хаос във Франция, но той щеше да го преживее. Французите нямаха право на нито един глас, който да се брои в изборната нощ. Отгоре, в балкона на пресата, виждаше нетърпеливи лица, наведени напред за по-добра гледка; още по-важното беше, че пейките зад него се бяха превърнали в бурно море, всички бяха вдигнали във въздуха белите листове с дневния ред и сякаш до един се подготвяха да предотвратят друга заплаха от нашествие. Е, почти до един. Мейкпийс седеше сковано, с протегнати крака, с намусен израз, като излят от цимент. Той щеше да бъде проблем, когато се размрази. Но Ъркарт мислеше, че има решение за това.

Ъркарт закрачи чевръсто по коридора към кабинета си в Камарата на общините, докато вече съчиняваше заглавия.

— Как ти се струва: „Ъркарт блокира брюкселските брътвежи“, „Франсис 6 — 0 Франция“? А какво ще кажеш за: „Да бъдеш или да не бъдеш — това е езикът“? Да, харесва ми.

Клер се мъчеше да не изостава. Той напусна пленарната зала с жарта на сопрано, стимулирано от десет биса, и ѝ направи знак да го последва. Обикновено той щеше да бъде заобиколен от глутница държавни служители, но този път те бяха решили да се скупчат отстрани и да изчакат, докато броят мъртвите си събратя. Той влетя в стаята си, задържа тежката дъбова врата за нея, след което я затръшна със звук като от артилерийски залп. Той застана мирно срещу нея, като за проверка.

— Как се справих?

— Ти беше просто…

Тя потърси думата. Какво трябваше да каже? Майсторството, с което владееше камарата, я възхити и вдъхнови точно толкова, колкото бесният шовинизъм на думите му обиждаше всичко, което ѝ беше скъпо. Но нейните възгледи за момента нямаха значение — тя беше тук, за да се учи.

— Франсис, ти беше просто невъзможен.

— Да, бях, нали? Перушина навсякъде. Толкова хубаво меле не беше ставало от години.

Той се повдигна на пръсти, беше се подмладил с четиридесет години, не можеше да сдържа ентусиазма си.

— Франсис, ти сериозно ли говореше? За единния език?

— Разбира се, че не. Това никога не може да стане. Но ще блокира всички тези глупости за единна валута, поне за известно време, и нашите избиратели ще бъдат страшно доволни. Ще ни се вдигне рейтингът с три процента до края на месеца, ще видиш.

Той беше извънредно жизнен, все още под влияние на адреналина. Времето за въпроси и отговори беше метод за себедоказване чрез изтърпяване на мъчения, моментът, когато най-силния човек в страната го влачат до ръба на една скала и го карат да погледне надолу, за да види какво го чака един ден. Тя беше чувала, че за да се справят с напрежението, някои премиери са пиели, други са повръщали преди това, но в пленарната зала Ъркарт винаги изглеждаше сякаш държи нещата под контрол, сякаш нищо не може да го разклати. Но тук, зад затворената врата на кабинета си, тя усещаше напрежението, което струеше от порите му. Кръвта му кипеше, страстта гореше, като любовник пред оргазъм. Тя беше допусната да сподели с него един много интимен момент.

— Ти си моят талисман, Клер. Усещам го.

Той протегна ръце и сграбчи раменете ѝ, обявявайки я за своя, и в същото време търсейки опора, защото огънят в него бавно започваше да затихва. Тя се опита да се престори, че няма нищо сексуално в този момент, но напразно — тук имаше власт, най-потентният от забранените плодове, а също и авторитет, страст, уязвимост, събрани в едно, всичко, за което беше мечтала в политиката и от което вече тя самата беше част. Тя го погледна в очите, възхитена от привилегията на този момент, знаейки, че политическият ѝ живот вече никога няма да бъде толкова прост.

Моментът беше прекъснат от звуците на протест, идващи от външната страна на вратата, и неочакваното появяване на една фигура в състояние на значителна възбуда. Беше Том Мейкпийс. Раздразнението му, изглежда, само нарасна, когато хвана началото на интимния момент между неговия лидер и бившата му любовница. Първоначално възнамеряваше да предложи кратко извинение за нахлуването си, но реши да се откаже от всякакви изтъркани формалности, като първоначално се облещи срещу Клер, преди да премести поглед върху министър-председателя.