Майкл Доббс - Последното раздаване

Новината вече беше обиколила лобито и Джефри усети, че много очи ги следят. Той я хвана свойски под ръка.

— Ще ни бъде толкова забавно — каза той и я поведе към пленарната зала.

Ъркарт, стиснал червената си папка, с препъване стигна до своето място на първия ред в залата, където седяха правителствените ръководители. Би предпочел да се появи с горда крачка в камарата, всеки да го забележи, като мине зад стола на председателя, но тук винаги беше претъпкано, когато ставаше дума за парламентарен контрол, и затова му се наложи да се провира сред тела, лакти, крака и други протегнати пречки от този род от страна на депутатите, които не го бяха видели, че идва. Почти бе стигнал до мястото си с висока стъпка, сякаш беше на упражнение по обяздване, облягайки се на рамото на Том Мейкпийс за подкрепа, когато заместник-министърът на финансите получи спазъм и изрита премиера си в пищяла. Още един доброволец за гледка от задните редици.

Независимо от това Ъркарт се чувстваше добре, изпълнен с позитивизъм. По време на обяда беше информирал главния „камшик“, че услугите му на боцман на борда вече няма да се изискват по време на този курс. Човекът беше разбрал с половин дума. Големият кораб на държавата рядко спираше да прибере падналите зад борда, да не говорим за някой, който е преднамерено пуснат; по-добре беше да опита да се залепи за корпуса като някое ракообразно. И все пак в точката на най-голямото нещастие му беше хвърлен спасителен пояс, обещание за благородническо звание при успех на следващите избори, ако междувременно си държи устата затворена и не създава проблеми. От този момент нататък той бе принуден да седи и да се прави, че се наслаждава на последния си обяд, като между супата и рибата помогна на премиера да завърши окончателния списък с тези, които ще се присъединят към него зад борда. Чувството за дълг и дисциплина бе втълпено достатъчно дълбоко в психиката на повечето „камшици“, така че гледката на кръв, дори на собствената им, изглежда, не влияеше на апетита.

Докато седеше на мястото си до катедрата за отговори, гледайки армията на опозицията, подредена в слоести редици пред него, Ъркарт бе поразен колко много приличаше това на панаирджийско стрелбище. Редици с патици, които една след друга щяха да изпърхат и да се изложат на мерника му, докато арбитрите от пресата на балкона гледаха надолу в безпристрастно очакване да преброят опърлените пера. Той възнамеряваше да им отвори доста работа в този ден. Зрението му може и да отслабваше, но не и ловният инстинкт.

Първата патица, която изквака и издаде прикритието си, беше един уелсец, чийто глас носеше нежния ритъм на северозападния бряг и остроумието на дървени въглища. Ожесточено и ужасно подробно той изрази загрижеността си, че премиерът не полага достатъчно грижи по европейските въпроси. Ъркарт пое дълбоко дъх, отегчен, извъртя очи, за да разгледа тавана, мислите му минаха през него и стигнаха до терасата на покрива… Той бързо се изтръгна от това състояние и се върна обратно към работата на парламента.

— И ще завърша с това: премиерът твърди, че вярва в единния икономически пазар; аз също. Но ако той наистина вярва, защо тогава, питам защо, обръща гръб на единната валута? Всички тези лири, шилинги и песети са такова разточителство-о-о.

Толкова красиво го каза, помисли си Ъркарт, Болшой театър, само че в уелски вариант. Вятър работа. Той се изправи и облегна лакът на катедрата, за да се прицели по-добре.

— Ако ми позволите, смятам да се намеся в монолога на многоуважаемия джентълмен… — той се усмихна, за да покаже, че няма лоши чувства.

След това с небрежно движение затвори червената папка пред себе си, която съдържаше брифинга на държавните служби. Очевидно отговорът му нямаше да изисква допълнителна информация.

— Бих искал да знае, че съм изцяло съгласен с него.

Залата се раздвижи в недоумение. Откога Ъркарт се съгласяваше с опозицията?

— Е, почти изцяло. По основния въпрос. Който за мен е следният… — ловко и без уелсецът да е наясно с това, Ъркарт местеше вратичките с намерението да заиграе напълно различна игра. — И въпросът е: какво трябва да направим, за да се постигне ефективен единен пазар в Европа? Въпреки че не виждам защо бърза толкова да премахне британския паунд и да свали от монетите ни лика на краля.

Уелсецът пляскаше с крилца; той изобщо не беше искал да каже това. И кой, по дяволите, беше Франсис Ъркарт, че да облича доспехите на защитник на короната?