Майкл Доббс - Последното раздаване

— Тогава следващата седмица — настоя той. — Ще бъде забавно. Говори се за кадрови промени, отварят се нови постове, можем да обсъдим бъдещето ти. Може и да успея да те прикача към списъка ни с изгряващи звезди.

Докато говореше, покрай тях мина един депутат от тяхната партия и правейки му път, Гарлик използва възможността да приближи тялото си още, почти да се отърка в нея. Клер не възрази на глас; в тази тенджера под налягане, пълна с опънати нерви и безкрайни нощи, не беше необичайно за нея да получи подобно предложение от някой колега, особено след обилна вечеря, и ако започнеше да вдига скандал на всеки, който сложи ръка на коляното ѝ или я прегърне през кръста, нямаше да останат много хора, с които да си общува в партията. Такива бяха правилата на този мъжки клуб и тя беше поискала да влезе. Но не беше нужно да търпи тъпотиите на Гарлик.

— Не става и следващата седмица, Роджър. Ще правя ремонт на кухнята.

Тя продължи да се усмихва, но без да трепне, заби пръсти в гърдите му и го отблъсна.

Устата му увисна.

— Скапани жени! Всички сте едни и същи. Безполезни. Как, по дяволите, очаквате да ръководим държавата, като почвате да ревете всеки път, като имате мигрена или децата хванат шарка.

Депутатите наоколо започваха да се заслушват в разговора им; той усети, че събира аудитория и повиши глас:

— Крайно време е да си набиеш нещо в главата. Това не е нито кръжок по плетене, нито детска ясла, това е Камарата на общините и ще правиш това, което се изисква от теб. Легни. Стани. Когато ти се каже. Ще заемаш каквато позиция трябва. Излъчена си да подкрепяш това правителство, а не да се мотаеш по коридорите, сякаш си избираш бельо в „Маркс & Спенсър“. Като ти се каже, ще си там и ще правиш каквото кажем!

Кръвопролитието започваше отрано днес; от колегите, събрани наоколо, се разнесоха шумолене и мърморене, смесица от неудобство и очакване, като звук от слагане на касапска престилка.

— Много съжалявам, че пропуснах гласуването снощи, Роджър. Нямах избор.

Тя положи особени грижи да изцеди и най-малката нотка на емоция, която би могла да се промъкне в гласа ѝ.

— И какво беше толкова важно, че да ни разочароваш всичките? За бога, само не ми казвай, че си имала час при скапания гинеколог.

— Не, не съм лежала по гръб, Роджър. Бях с Франсис. Нали се сещаш, министър-председателя? Той ме помоли да стана негов личен парламентарен секретар.

Аудиторията около тях се раздвижи, докато бузите на Гарлик започнаха да почервеняват. Изглежда, с мъка контролираше долната си челюст.

— Министър-председателят ти е предложил да станеш негова… — той не успя да завърши репликата си.

— Негов личен парламентарен секретар. И нали знаеш каква съм си, Роджър, женичка. Не можах да кажа „не“.

— Но шефът, главният „камшик“, нищо не знае за това — заекна той.

Молеше се това да е номер.

Разбира се, че главният „камшик“ нямаше как да знае. Нямаше защо да бъде обсъждано с него. Той беше един от онези, маркирани за „под ножа“. Заедно с няколко от подчинените му.

— Франсис планираше да му го каже днес на обед. Явно още не е стигнало надолу по веригата. Поне не толкова надолу, че ти да знаеш.

Един стар депутат от насъбралите се зяпачи дръпна Гарлик за ръкава.

— Гейм, сет и тестиси, приятелче. Така изглежда — каза той и отмина, кискайки се.

Гарлик спихна като продупчен цепелин, размаха безпомощно ръце, издаде гърлен звук, смали се наполовина, но, както тя знаеше, му предстоеше да се смали още повече. Клер беше стигнала до вътрешни привилегии и достъп до вътрешна информация и осъзнаваше колко много ѝ харесва това. Неспособен да проговори, напълно блокирал, Гарлик се обърна и се затътри към офиса на „камшиците“ и бутилката уиски, която се намираше вътре.

— Толкова се радвам, Клер, винаги съм смятал, че е крайно време да получиш някакво признание. Наскоро пак те препоръчвах на Франсис. Радвам се да видя, че е помогнало — Бууза-Пит се появи до нея от нищото; неговите антени бяха безупречни.

— Не мога да повярвам колко много хора са ме препоръчали напоследък — отговори двусмислено тя.

— Много ми е приятно, че съм един от първите, който те поздравява. Нека го отпразнуваме на вечеря. Скоро.

Поканата. Която щеше да бъде последвана от внимателни поздрави за съпруга ѝ и малък подарък за децата. С един скок тя бе минала от трета в първа дивизия, през главите на около двеста колеги, почти изцяло от мъжки пол. Това изпълваше Джефри с безпокойство. Тя беше дала на късо системата му, системата, проектирана да го защитава и да подкрепя неговата кауза. Тя не се вписваше и той не я разбираше, следователно не знаеше как да я контролира. Да, той имаше властта на министерския пост, но тя имаше влиянието на достъпа — тя на практика щеше да живее на номер 10. Тя беше конкуренция, сурова и гола — това му напомни, че нямаше смисъл да се опитва да я вкара в леглото си, вече беше опитал.