Майкл Доббс - Последното раздаване

— Явно е била доста проблемна група. Нищо чудно, че сте били разтревожени.

Полицаят не отговори; Мейкпийс беше твърде любезен и на него това никак не му харесваше.

— Разбирам, че полуфиналът на футболната купа се е играл наскоро в Бирмингам. Можете ли да си спомните колко човека са били арестувани тогава?

— Не и по памет, не, сър.

— Аз ще ви кажа — Мейкпийс погледна изрезка от новинарска статия. — Осемдесет и трима. В този ден на смяна е имало няколкостотин полицаи, защото сте знаели, че може да има проблеми.

— Винаги има на важните мачове.

— Тогава защо не отменихте мача? Защо не им наредихте да прекратят? Както с моя поход.

— Не е същото, нали?

— Не, инспекторе. Изобщо не е същото. Нито концертът миналия уикенд в Националния изложбен център. Там сте арестували над сто човека. Значи нарушаването на реда, възникнало от тези, които се опитваха да спрат моя поход, всъщност е слаба работа. Слаба бира, както бихте казали тук.

Хардинг не каза нищо.

— Е, аз мога да го кажа. Но вие сигурно няма как да коментирате.

Дори съдията пусна една малка усмивка.

— Тогава нека се върна на въпросите, които можете да коментирате, инспекторе. Всъщност въпроси, които трябва да коментирате. Тези скинари, неонацисти, хулигани, както искате ги наречете, са били арестувани за алкохол, наркотици, неприлично поведение, нали така казвате?

Хардинг кимна.

— А не за провинения по закона за обществения ред?

— Не разбирам къде е връзката…

— Връзката, инспекторе, е много проста. Можете ли да потвърдите, че аз съм единственият арестуван заради протеста? Всички други са били арестувани за провинения, които изискват вашата намеса, независимо дали има протест, дали сме се събрали да плетем шалове, или да правим челни стойки?

Хардинг беше на път да кимне потвърдително, но главата отказваше да се помръдне.

— Хайде, инспекторе. Няма да го изстисквам от вас като паста за зъби? Вярно ли е, или не е вярно, че от няколко хиляди присъстващи в неделя аз бях единственият, когото арестувахте заради похода?

— Технически е вярно, сър.

— Отлично. Значи потвърдихме, че походът ми е бил напълно мирен, че дори действията на скинарите не са били нещо необичайно за бирмингамската полиция и че аз бях единственият, когото решихте да… — той спря за малко драматичен акцент — арестувате като заплаха за обществения ред.

Той се усмихна на Хардинг, за да му покаже, че няма лоши чувства.

— Чий обществен ред, инспекторе?

— Моля?

— Чий обществен ред? Някой очевидно е преценил, че моите действия, ако продължат, представляват заплаха. Но това е било преценка, а не факт. Това ваша преценка ли беше? По собствена инициатива ли ме арестувахте?

— Разбира се, че не, сър. Чак след внимателно обсъждане…

— Обсъждане с кого? Кой беше? Кой ви даде заповед?

Хардинг знаеше, че може да дойде този въпрос, трябваше да покажат, че действията на полицията не са били прибързани, а обмислени и минали по веригата, както трябва. Но въпреки това кокалчетата на пръстите му бяха започнали да побеляват, стиснали ръбовете на свидетелската катедра.

— Действах по заповед на началника на полицията.

— Чудя се той откъде е получил заповедите си?

— Какво имате предвид?

Мейкпийс погледна към аудиторията, за да срещне погледа на Мария. Той се усмихна. Тя кимна, разбирайки както винаги. Щеше да използва информацията на Клер; какво можеше да загуби?

— Можете ли да ми кажете дали в някакъв момент преди ареста офисът на началника е бил в контакт с „Даунинг стрийт“?

— Не разбирам въпроса.

— Въпросът не е сложен, инспекторе. Явно имате много, много малка законова база, на която да ме арестувате. Следователно, е по-вероятно да става дума за политическа инициатива. Някой налагаше ли политически натиск?

— Това е чиста спекулация.

— Както и вашето мнение, че моят поход ще доведе до проблеми с реда. Чиста спекулация.

— Но мнение, което ми дава правото по закон да ви дам нареждания, а на вас задължението да спазите тези нареждания.

— Това нямаше да мине в Нюрнберг, нали, инспекторе? — пошегува се Мейкпийс. — Хайде, имаше ли политически натиск?

— Разбира се, че не.

— Можете да потвърдите, че не е имало предварителен контакт между офиса на началника на полицията и който и да било политически офис?

— Аз… не знам — Хардинг искрено протестираше и започваше да се шашардисва.

Този кръстосан огън между министър-председателя, неговия началник и бившия министър на външните работи му идваше твърде много за неговите двадесет и три години опит. Преждевременното пенсиониране го зовеше.