Майкл Доббс - Последното раздаване

— И ми казвате, че не можете да намерите решение?

— Не и военно решение. Политическо решение може би.

— Предлагате да преговарям с група пирати?

— Те не са точно това, г-н министър-председател. И това е част от проблема. Нямат ясен лидер, няма с кого да се преговаря. Просто са обикновени хора от Кипър, които са се обединили в обща цел. Да ни разкарат оттук.

— Ами президентът Николау?

— Явно искат да разкарат и него. Точно сега политиците не са много на почит в тази част на света. Сър.

Ъркарт не обърна внимание на това, което със сигурност разпознаваше като ирония. Той имаше нужда от Рей.

— Аз направих толкова много, за да докарам мир в този остров. Ако изхвърлят Николау, изхвърлят и мирния договор заедно с него.

— Те никога не са имали мир, от хиляда години. Те са от този тип хора, които ползват пръчки динамит дори когато ходят за риба. Ще минат и без мирен договор.

— Тогава, щом искат битка, маршал Рей, аз предлагам да им я дадем.

— Признава ли се за виновен обвиняемият или не?

Валма от прах и тишина висяха по дървената ламперия на съдебната зала, която беше препълнена. Отвън се бяха събрали хиляди други. Походът нямаше да продължи в този ден, бяха нужни тук. Слънчевата светлина падаше от високите прозорци, обгръщайки повдигнатата платформа отпред с огнен ореол, все едно „Канал 4“ снимаха осъвременена адаптация на Жана д’Арк. Има ли какво да каже обвиняемият, преди да бъде изгорен на кладата?

— Невинен!

И други освен Франсис Ъркарт изглеждаха готови за битка.

— Ако не можете да стигнете до конвоя, маршал Рей, тогава докарайте конвоя при вас. Минете през блокадата, смажете ги. Покажете им, че знаем, че блъфират.

Под езика на Ъркарт сякаш имаше горещи въглени.

— Готов сте да рискувате толкова човешки животи, защото имате усещането, че блъфират.

— Бомбардирайте скалите. Накарайте ги да не смеят да вдигнат глава. Ако трябва, ги взривете — той плюеше въглени един след друг.

— По последна информация на скалите има и шест телевизионни екипа, г-н министър-председател.

— Ще се изненадате колко бързо могат да бягат журналистите.

— Ами ученичките?

— Сълзотворен газ. Разпръснете ги — Ъркарт ръкомахаше сякаш вече сам вършеше тази работа.

— Децата не могат да надбягат тежките камиони.

— Противоречите ли ми, маршал Рей?

— Съобщавам факт.

— Достатъчно с възраженията. Да изберем простия път.

— Простоватият път.

Задъханият им разговор изведнъж спря пресечен.

— Правилно ли чух, маршал Рей?

— Това не е игра, г-н министър-председател. Става дума за човешки живот.

— Става дума за бъдещето на една цяла държава.

— Простете ми, г-н министър-председател, ако на мен ми е по-трудно да поставя еквивалент между моите лични интереси и тези на нацията.

— Дали засичам дори от толкова голямо разстояние мирис на неподчинение?

— Може и така да се каже.

— Рей, давам ви директна заповед. Извадете този конвой оттам.

Имаше кратка пауза, сякаш дигитализираната сателитна система се запъваше да декодира думите. Но когато думите дойдоха, те проехтяха в залата на кабинета със страхотна яснота.

— Не, сър.

— Колко други хора бяха арестувани за участието си в мирния поход в неделя, главен инспектор Хардинг?

— Николко, сър.

— А защо аз бях арестуван?

— Защото смятахме, че вие сте организаторът на похода, г-н Мейкпийс.

— Прав сте били, инспекторе. Аз бях. Обвиняемият признава това. Аз бях, съм и ще бъда организаторът на този поход.

От аудиторията една пълна леличка с яркочервени бузи и висок кок на косата щеше да започне да аплодира, но Мария хвана ръката ѝ и направи знак за тишина. Председателят на журито си записа нещо.

— А другият протест, инспекторе, скинарите. Парадът на пъпките, заради който имахте толкова притеснения за публичния ред. Колко от тях бяха арестувани?

Въпреки че полицаят знаеше отговора, той погледна тефтерчето си. Това му придаваше авторитет и му даваше време за мислене.

— Петнадесет, сър.

Председателят си записа пак. Явно това беше сериозно нарушение на обществения ред.

— За какви провинения, инспекторе?

— Провинения, сър?

— Да. Обикновено не арестувате ли някого под претекста, че е извършил някакво провинение?

Сред аудиторията се разнесе смях и председателят се намръщи, докато смехът спря. Хардинг отново погледна тефтера си.

— Най-различни: пиянство, нарушаване на реда, четирима за притежание на наркотици и един за неприлично поведение.