Майкл Доббс - Последното раздаване

— Разпръснете ги с водни струи — извика Мейкпийс. — Това е протест за мир, тук има много семейства, няма оправдание за безредици. Какво смятате да направите?

— Не е лесно, г-н Мейкпийс.

— Недейте само да кършите пръсти, трябва да направите нещо.

— Инструкциите ми са да го спра, сър.

— Отлично.

— Не мисля, че ме разбирате. Инструкциите ми са да спра всичко. Протеста на скинарите. И вашия поход.

— Сигурно се шегувате — Мейкпийс се закова на място.

Целият се зачерви, направи знак на тези зад него да продължат. Хората се разделиха на два потока покрай тях.

Полицаят настоя.

— Ако двата протеста се срещнат, това ще доведе до насилие и нарушаване на мира.

— Тогава спрете техния протест. Моят е мирен.

— За добро или лошо — понякога сам се чудя, сър — живеем в демокрация. Може да са измет, но и те са гласоподаватели и имат равни права да изразяват мнението си.

— Да си показват немитите задници през прозорците на колите, това ли значи да изразяват мнението си? За какво е техният протест?

— Имат право на политически възгледи, сър.

— Това е болна шега, г-н Хардинг. Просто ги разкарайте от улиците, за бога.

— Ако спра едното шествие, трябва да спра и другото.

Мейкпийс започваше да се изнервя от упорития софизъм на този човек. Тръгна отново и закрачи бързо в редиците на поддръжниците си, но сега се оказа придружен и от четирима униформени, които тръгнаха след началника си.

— Това си е чисто изнудване, инспекторе.

— Това е пазене на мира.

— Аз съм този, който се опитва да опази мира. Нали затова се кандидатирам за парламента.

— А като организирате шествие с такива размери, което само по себе си поставя под заплаха обществения ред? Имате анархисти, екстремисти природозащитници, които се наричат „воини на планетата“. Имате такива, които незаконно освобождават диви животни, имате антинацистка лига, имате…

— Огромното мнозинство от хората са обикновени миролюбиви семейства. Не мога да контролирам всеки, който реши да се присъедини.

— Именно.

— Справедливостта не може да е толкова сляпа. Това е нагласена работа, нали, инспекторе?

Но Хардинг нямаше желание повече да обсъжда въпроса, не и докато плуваше в море от поддръжниците на Мейкпийс. Мозъкът му превключи на криминалния кодекс.

— Сър, според секция 12 от Закона за обществения ред от 1986 г., имам основания да смятам, че тази публична проява може да причини сериозни обществени безредици, сериозни имуществени вреди или сериозно нарушаване на начина на живот в общността и поради тази причина с правото, дадено ми от този закон, ви нареждам да спрете тази обществена проява и да разпръснете участниците.

— Никакъв шанс.

Офицерът подтичваше на пръстите на добре излъсканите си обувки и вече беше доста изнервен.

— Г-н Мейкпийс, трябва да ви предупредя, че отказът да се съобразите със законно нареждане от страна на полицейски служител представлява сериозно провинение и подлежите на следствие.

— Разкарай се, глупак такъв!

Пътят от Тродос се оплиташе и се завързваше като детска панделка, правейки преминаването на конвоя бавно, накъсано и некомфортно. Големите камиони не бяха проектирани за взимане на остри завои с висока скорост. Въздухът над асфалта вреше, изплюваше малки водовъртежи от прах, които дразнеха очите и езика. От дясната им страна старата мина за азбест ги гледаше със сивото си оцъклено око, сякаш беше паднала от далечната страна на луната, прашен пейзаж, унищожен от кирката и булдозерите. Сейнт Обин облиза пресъхналите си устни с неприязън.

От другата страна на пътя имаше малък каменен паметник, който напомняше за едни по-спокойни времена. Корито за водопой, в което тихо течеше хладната вода на един от изворите наблизо. Сейнт Обин прочете надписа: „Издигнат в чест на построяването на пътя Никозия — Тродос — VRI 1900“. Victoria Regina Imperatrix. Сто години бяха минали и британците все още оправяха бакиите на тези хора. А може би все още им се месеха. Той не обърна внимание на избелелите гръцки графити отгоре.

На следващия завой срещнаха първия сериозен проблем — телевизионен екип на Би Би Си, авангардът на това, което Сейнт Обин знаеше, че ще се окаже огромна медийна инвазия. Те махаха с ръце и искаха помощ. Стояха пред отворения преден капак на колата, който — съдейки по съскащите облаци пара — говореше за прибързан избор с наема на кола и безумно нетърпелив редактор. Сейнт Обин погледна на другата страна и ги подмина.