Майкл Доббс - Последното раздаване

Когато стана от леглото на следващата сутрин, росата вече се беше стопила, а хоровият рецитал на щурците и лястовичките беше приключил. Мястото беше хубаво, хотелът беше ограден от топли медени цветове, черешови дръвчета и отворени гледки към долината, толкова различно от задушената от дървета клисура на резиденцията. Николау се опита като дъщеря си да мине по масите и да благодари на хората, но това упражнение скоро го изтощи и това си личеше по изкривената му стойка и сивите торбички под очите. Беше се състарил. Стискаше ръката на Елпида, сякаш се страхуваше някой да не му я отнеме отново.

Сейнт Обин ставаше нетърпелив. Скоро щеше да стане обяд, а още не бяха тръгнали, щяха да пътуват в жегата, а президентът, вече отслабнал, нямаше нужда от още едно изпитание.

— Не се тревожете за мен, полковник — опита се да го успокои Николау. — Аз съм от Кипър, ние сме свикнали с малко жега.

Подполковникът отстъпи пред политика. Явно така продължаваха нещата и в този ден. Никак не му беше харесало нареждането да тръгнат към Никозия, още по-малко отколкото на военните му началници. Столицата беше развъдник на интриги, където и улиците, и езиците се разклоняваха по начин, който обиждаше мозъка на военния. Но както му беше напомнил маршалът, войниците не можеха да избират.

Слънцето беше минало зенита, но термометърът продължаваше да се покачва, когато най-после тръгнаха. Камионите се движеха отпред и отзад, ленд роувърите по средата, превозващи четиридесет и осем британски военнослужещи и четиримата освободени заложници. Бяха обсъждали дълго и подробно дали да изпратят още войници от Епископи, но бяха решили да не го правят. Това трябваше да изглежда като победен парад, а не като поредната инвазия.

Дарвин и неговият отряд, както и свързочниците бяха изпратени обратно в базата, окъпани в благодарности от страна на президента.

— Трябва да ни дойдете на гости в Никозия, капитане. Да приемете нашето гостоприемство.

— И може би един-два медала? — добави закачливо Елпида.

— За мен беше чест, сър. Мис.

Капитанът козирува официално, но президентът бе обзет от твърде много емоции за военния етикет. Той прегърна с две ръце своя спасител, както един балканец казва довиждане на любим брат, целувайки го и по двете бузи.

— Да се пазите, сър — промърмори изчервилият се Дарвин.

— Не се безпокойте, скъпи ми капитан Дарвин. Най-лошото мина. След това, което вие вече постигнахте, следващото ще бъде по-лесно.

Настроението не беше много неделно. Три хиляди човека маршируваха с него и още над десет хиляди бяха обещали да са там, когато стигнат центъра на Бирмингам. Мейкпийс можеше да бъде много доволен, но цял ден скинарите минаваха с коли покрай редиците им, надуваха клаксони и тромби, размахваха флагове, показваха се от прозорците със свити юмруци, плюеха, дразнеха, предизвикваха и предупреждаваха за още проблеми. Някои от поддръжниците се бяха опитали да се намесят и да ги усмирят, но до средата на утрото, когато стигнаха Уолсол 51 51 Индустриален град на десетина километра северозападно от Бирмингам. — Б.пр. , празните бирени кутийки и всякакви други боклуци вече започваха да летят по тях. Една танцьорка вече беше съборена на земята, а няколко млади семейства бяха решили да се откажат от марша.

Мейкпийс няколко пъти се беше обръщал към полицията с молба да предприемат някакви мерки, но тяхната бройка беше напълно недостатъчна, за да се справи с подстрекателите. Затова той изпита облекчение, когато в далечината видя скупчени полицейски коли, с оранжево-белите им светлини, обградени от множество полицаи, които изглеждаха готови за работа. Един от тях крачеше отривисто към него.

— Главен инспектор Хардинг, сър.

Офицерът се представи с козируване. Мейкпийс му даде да разбере, че не възнамерява да спира, нито дори да забавя ход, и се наложи полицаят да изприпка до него.

— Добре дошъл, г-н главен инспектор, много се радвам да ви видя — Мейкпийс стисна ръката му. — Тези младежи се оказват истинска досада, нарочно се опитват да провокират конфликт.

— Много се страхувам, че сте прав, сър. Нашата информация е, че се готви контрапротест, с цел да влезе в пряка конфронтация с вашия в центъра на града. Стотици скинари, националисти, неонацисти, всякакви червеи. Тези, които сте видели досега, са само загрявка. Мирише на насилие. Големи сблъсъци.

Мина една кола с надут клаксон, отдалечаваща се от полицейските. Един татуиран задник се показа от прозореца.