Майкл Доббс - Последното раздаване

„Три-Нула-Алфа“ първи трябваше да пусне товара си, пилотът следваше инструкциите на войника в задната част на хеликоптера. Дори навеждайки се навън от корпуса, в прегръдките на коланите, с които беше вързан, на него му беше трудно да прецени къде ще падне водата; отгоре се виждаше само гневният въртоп от черен дим над пламъците. Първият курс щеше да бъде само проба, стрелба на сляпо, за да може да се потисне димната завеса и да се постигне по-голяма видимост.

„Алфа“ задържа на едно място, за да фиксира координатите си, преди да се устреми решително напред, пресичайки фронта на пожара. Движеха се с четиридесет възела 49 49 Един възел (kn) = 1,852 км/ч. — Б.пр. , пилотът хвърляше угрижени погледи към уредите, защото беше принуден да използва максимална мощност, за да се справи с лошата комбинация от надморска височина, горещи течения и тежък товар, която превръщаше управлението в кошмар. Можеше да прецака трансмисията, ако не внимаваше. Не помагаше и това, че на практика се движеше на сляпо, отпред се виждаше съвсем малко над спуснатия нос на хеликоптера, но и то изчезваше в кълба дим. Той беше в ръцете на Господ и на войника отзад, който — и той го беше видял с очите си — беше изпил един допълнителен „Гинес“ миналата вечер.

Войникът беше вързан здраво за релсата вътре, а единият му крак беше кацнал на колесника отвън, за да спечели още няколко сантиметра и да види по-добре.

— Дръж. Дръж. Ляво десет. Боже, колко е горещо. Дръж.

Хеликоптерът беше в неговите ръце, пилотът следваше командите му, докато се опитваше да намери правилното място, където да пуснат товара. Порив на вятъра люшна дима под тях и отвори една пролука, през която му се стори, че вижда къде е огънят. Нямаше да има по-добър случай. Той дръпна въжето, с което освободи механизма за изкуствен дъжд. Отървалият се от тежестта си „Уесекс“ подскочи напред, докато половин тон вода се разливаше върху двеста квадратни метра от гората. Но вече хиляди бяха в пламъци.

Първият хеликоптер вече се връщаше към развъдника за пъстърва, когато „Три-Нула-Браво“ маневрираше на позиция. Може би този войник в задната част, който даваше инструкции, не се справяше толкова добре, защото изглеждаше, че той покри същото парче от гората като „Алфа“. Един празен ход, но от земята действията им изглеждаха зашеметяващо. За кратък момент водните завеси създадоха две огромни пъстри дъги в небето, преди плащаницата на дима и новообразувалата се пара отново да покрият слънцето. Надежда, горещина, мрак и още пламъци отмерваха времето, докато презаредилите хеликоптери се върнаха да подновят щурма.

Но пожарът не угасваше. Пламъците пълзяха нагоре, стрелкаха се като езици на огромно влечуго, гневни, непокорни, помитащи всичко по пътя си, който водеше право към резиденцията.

А резервоарите на развъдника бяха празни. Трябваше да намерят друг източник на вода, щяха да загубят още ценни минути.

И щурмът започваше да отслабва.

— За бога, Ъркарт, огънят е на по-малко от сто метра от резиденцията.

Тонът на епископа се беше променил. Нямаше я онази арогантност, беше заменена от напрегнатост, докато гледаше как хеликоптерите отстъпват пред природните сили.

— Правят всичко по силите си. Повикаха още един хеликоптер от Акротири.

Но дори Ъркарт вече не звучеше толкова уверен.

— Проблемът е да се намери откъде да се загребва водата и да е достатъчно близо.

— Достатъчно оправдания, англичанино!

— Епископ Теофилос, нека ви евакуираме заедно с хората ви. Давам ви думата си…

— Както и аз ти дадох моята. Ако съм принуден да напусна това място, един от заложниците ще остане. И нейната смърт ще тежи на твоята съвест.

— Какво още мога да направя?

— Моли се, мамка ти. Падни на колене.

— Вече го правя.

Пламъците бяха само на седемдесетина метра от резиденцията и напредваха безмилостно. Вече бяха минали през оградата от бодлива тел, сложена, за да отцепи периметъра на комплекса и я бяха превърнали в кълбо овъглени парчета. Парцали пепел пърхаха нагоре и падаха по поляната пред резиденцията и по металния покрив.

„Три-Нула-Браво“ направи последен опит. Водната бомбардировка се беше оказала неефективна, всички резервоари в близост бяха изчерпани. С жест, който признаваше поражение, пилотът натисна бутона за освобождаване от греблото, захвърляйки последната надежда за потушаване на пожара.

Теофилос гледаше с нарастваща тревога. До този момент мислеше, че планът му е презастрахован за грешки и никой човек не можеше да застане на пътя му. Но не беше предвидил Бог да му попречи.