Майкл Доббс - Последното раздаване

— И аз ще си запазя върховния комисар. На парчета.

— Именно. Никой не печели.

Епископът се поколеба; не можеше до безкрай да играе една и съща карта.

— Намеквате, че британците ще изиграят ролята на чакала и ще нарушат обещанието си. Както са правили много пъти преди.

— Може и така да се каже.

От другата страна на връзката се чу звук от ожесточено сърбане на топла напитка; последва дълга пауза за размисъл.

— Казахте нещо за сделка. Имате контрапредложение?

— Вие освобождавате върховния комисар и аз ще ви дам писмено потвърждение за базите.

— И какво да си избърша с тази британска хартийка! — извика епископът.

— А също и значителен финансов пакет. Готов съм да бъда много изобретателен с тази финансова помощ, епископ Теофилос. Тя може да бъде много лична.

— Разбирам.

— Ще трябва да разберете също така, че сделката за финансите и базите не може да бъде публично разгласявана, преди да са минали изборите. Нали виждате, че имате нужда от мен на „Даунинг стрийт“, за да мога да си изпълня обещанията. Трябва да ми помогнете да спечеля.

— Но как да знам, че ще си изпълните обещанията после?

— Ще имате моя подпис…

— Не е достатъчно!

— … и значителен аванс от финансовия пакет като залог за добра воля. В брой. Доставен направо в ръцете ви, да го пазите. Може да се уреди в рамките на часове.

— Г-н Ъркарт, започвате да ми харесвате. Вие сте мой тип човек.

— Имаме общ интерес, епископ Теофилос, може би и обща съдба дори.

— Началото на една прекрасна афера — разсмя се Теофилос.

— Доколкото си спомням, в Кипър имате поговорка, че всеки дърпа юргана към неговата страна.

— Но поне се оказва, че сме в едно легло…

Гласът заглъхна. От другата страна на линията се чу някакъв друг разговор. Епископът попита нещо с дрезгав глас. Звучеше развълнуван. Объркване. После се върна към телефона.

— Ъркарт, английско копеле такова. Какво си намислил?

Планините Тродос са иглолистното сърце на Кипър. Ридовете, които се издигат до връх Кионистра, играят ролята на капан за облаци, засмукват ветровете от източната част на Средиземно море и носят облекчение от мъчителната жега на равнините и изобилие от вода, на което могат да завиждат повечето други острови в Средиземно море. Но невинаги е така в Тродос. Дъждът пада най-вече през зимата, а летните месеци са сухи. Поляните с шарена сянка под иглолистните дървета изгарят като огромни купи с прах, горската папрат умира и се разпилява, а пролетният килим от цветя се дръпва, за да разкрие сухите кости на иначе обилната растителност. Падналата и изсъхнала дървесина се превръща в компост от разпалки, а хладните ветрове могат да се превърнат във вестоносец на смъртта. Бедствието е само една искра разстояние.

Гърбът на Тродос е като крастав от белезите и люспите на старите горски пожари, тихо овъглено свидетелство за силата на пламъка, чийто звук напомня шума на експресния влак и който може да се разпространява почти толкова бързо. Хората, които познават планината, се страхуват от пламъка.

Първото стълбче дим започна да се вие към небето до пътя, който минава под президентската резиденция, в началото на туристическата пътека, която води до водопадите Каледония. Фас от цигара, лъчите на слънцето, фокусирани през небрежно изхвърлена бутилка, незагаснал огън от светкавица, можеше да има много обяснения, но последствията бяха едни и същи. Паяжината на дима започна да се вие към небето и вече растеше с високи темпове, когато постовите на епископа на прозореца на третия етаж на резиденцията го забелязаха. До момента, в който Теофилос се изкачи по стълбите, за да види сам, огънят приближаваше с рев като на лъв.

Той грабна слушалката от вилката.

— Каква двойна игра е това, Ъркарт? Такава глупост ли ти дойде на ума, че да обричаш четирима заложници на смърт.

— Епископ Теофилос, чуйте ме много внимателно. Ако пипнете заложниците, и с двама ни е свършено. Аз ще бъда обвинен, а вие унищожен. Няма да имам друг избор, освен да накарам войниците ми да щурмуват.

— Преструваш се, че не ти си запалил огъня? Лъжец!

— За бога, искаш да ми кажеш, че това е първият горски пожар, който виждаш ли? Може да е започнал по хиляди начини, важното е да го спрем. Моите войници вече се борят с огъня. Ако искаш да се евакуирате от резиденцията, мога да организирам сигурен транспорт…

— Оставаме!

— Добре тогава, така направете, но не закачай заложниците. Помни, че аз и ти заедно печелим или заедно губим. Свързани сме в едно.