Майкл Доббс - Последното раздаване

Той седеше сам в празния си и потрошен ресторант, пистолетът „Уебли“ беше пред него, в случай че хулиганите се върнат, и гледаше Мейкпийс. За много кипърци този англичанин се превръщаше в герой, но Пасолидес не споделяше тази гледна точка. Този мъж беше отвел единствената му дъщеря. И тялом, и духом я беше отнел от него. Не беше попитал, както се прави при гърците, просто я беше взел. Както англичаните винаги идваха и взимаха. А и кой, по дяволите, беше този англичанин, че да слага мантията на честта, която се полагаше на Йоргос и Еврипид и на стотици други. Мантия, която можеше да бъде и на Евангелос, ако зла съдба не беше решила друго.

Затова той пиеше и плюеше всеки път, когато се спомене името на Мейкпийс, без това да му пречи да мрази Франсис Ъркарт още повече.

И тогава ги чу отвън, дращещи по шперплата, сложен временно да покрие прозорците. Ритаха останалите стъкла и се хилеха. Бяха се върнали! С рев старецът се хвърли към вратата, дръпна я рязко и изскочи на улицата. Там откри не мъже с ковашки чукове, а три момчета, очевидно пияни, които пръскаха графити.

— Ще ви убия за това — закани се той, пристъпвайки към тях.

— Така ли? Къде ти е армията, дъртак схлупен?

Тримата се обърнаха към него, обзети от бирена смелост.

— Един на трима. Не е лошо — предизвика го единият.

— Тъпите кипроси нямат място тук и без това. Това да не е вашата държава — добави друг.

Те щяха да му се нахвърлят, ако в слабата светлина на уличната лампа не бяха видели револвера и шантавия му поглед. Не си направиха труда да изчакат да видят дали оръжието или лудостта на собственика са истински.

В задния двор на „Даунинг стрийт“, където стената на градината отива към Хаус Гардс Парейд, има един малък Г-образен път, отстрани на който има една голяма кутия. В тази кутия минават много кабели на „Бритиш Телеком“, а в стената има дупка, през която може да мине свързочен кабел директно към „Даунинг стрийт“. Когато бъде свързан — а това отнема по-малко от няколко часа, — може да се получава телевизионен сигнал от всяка точка на земното кълбо.

От военните действия стават много добри кадри. След това, което направи Си Ен Ен с войната в Персийския залив, всички министерства на отбраната по света решиха, че го искат и за своите войни, макар и не толкова публично. След като пристигнаха в планините, свързочниците на Сейнт Обин разтовариха големите метални кутии от камионите, отвориха контролната техника, нагласиха две камери с дистанционно управление от двете страни на резиденцията, сглобиха двуметровата сателитна чиния и с помощта на компас прихванаха сателита на „Ютел“ в геостационарна орбита над Екватора. Оттам тестовият сигнал бе излъчен към „Телепорт“ на лондонските докове, откъдето бе препратен към кулата на „Бритиш Телеком“ срещу таверната на „Мейпъл стрийт“ и оттам в двата монитора в залата на кабинета.

Франсис Ъркарт беше почти готов да води война.

Екраните проблеснаха и разкриха гледка на масивната, непретенциозна триетажна резиденция със спуснати капаци на прозорците и оградена от високи дървета. Изглеждаше малко комично с яркозелената си боя.

— Като викторианска къща в някоя бедна енория — промърмори Болингброук.

— Почти си прав — отвърна Ъркарт, който беше изгонил техниците от стаята, преди да вземе червения телефон. — Вашият доклад, моля, подполковник Сейнт Обин. Пуснат сте на високоговорител, чуват ви и другите членове на КОБРА, а имаме и картина от мониторите.

— Районът е отцепен, г-н министър-председател. Има само един-единствен изход и ние сме го блокирали. Теренът около резиденцията е сравнително негостоприемен, склонът на планината е покрит с борови иглички и бодливи храсти. Един или двама човека могат да избягат натам, но няма как да мине цялата група. Не и с жена и епископ, сър. Така че сме ги притиснали.

— Отлично. Каква съпротива очаквате?

— Трудно е да се каже в момента. Както сигурно виждате на екраните си, има най-различни други постройки около самата резиденция. Те могат да ни послужат за прикритие; от друга страна, не знаем дали там няма постове, които ще ни видят много преди да се доберем до тях. Ще трябва да изчакаме падането на нощта, за да направим пълна оценка. Сигурен съм, че инструментите ни за нощно виждане ще ни дадат цялата информация, от която се нуждаем.