Майкл Доббс - Последното раздаване

— Няма нужда и да търсите повече, генерале. Няколко пъти съм посещавал резиденцията, когато служих в Кипър. Тогава се ползваше от британския губернатор през лятото. Едва ли се е променила много; кипърците са големи традиционалисти. А и са твърде мързеливи за промяна.

— Дори и така да е, ще има твърде много политически усложнения. Налага се да поискам още малко време за подготовка.

Той огледа лицата на другите членове на военния кабинет, търсейки подкрепа. Министърът на отбраната ровеше в листовете пред себе си, подготвяйки се да се включи.

— Не! — Ъркарт удари по масата на кабинета. — Все едно искате да дадем повече време на този скапан епископ. Време, в което той ще заздрави позициите си и ще вдигне цената към нас…

Да не говорим, че щеше да вдигне и шансовете писмото на Мортима да попадне в грешните ръце.

— Има и логистични проблеми. Не можем да си позволим да се втурнем на сляпо — запротестира Янгблъд.

Ъркарт огледа другите около масата, специалната комисия към кабинета — КОБРА, свикана за операция „Сваляне на расото“, както Ъркарт я беше нарекъл. Освен Янгблъд там бяха Болингброук като министър на външните работи, министърът на отбраната, министърът на правосъдието за мнение по юридически въпроси, както и председателят на партията, за да помага с представянето на фактите към обществото и впоследствие да може да продаде цялата кампания като голяма победа. Военните бяха промърморили някакви възражения относно присъствието на председателя, страхувайки се, че това ще обвърже действията твърде тясно с политиката и по-специално партията, особено две седмици преди изборите. Сами не знаеха колко са прави.

Бууза-Пит бе поискал също да бъде включен, на практика беше се примолил. Колкото и дълго да продължаваше това упражнение, то щеше да е сред топ новините и той искаше да бъде там. Беше оставил трогателна молба в офиса на Ъркарт, настоявайки, че като глава на едно от трите най-важни министерства в държавата неговото присъствие и участие са от решаващо значение. Но денят беше препълнен със събития и Ъркарт дори не си направи труда да отговори. „На това момче му е писано да претърпи много разочарования“, беше казал той на личната си секретарка. Но поне Бууза-Пит не беше човек, който приема нещата много тежко, както някои други. Ъркарт погледна генерала право в очите.

— Тези логистични проблеми под каква форма са?

Янгблъд си пое дълбоко дъх.

— След като бяха публикувани доста цветисти репортажи от изказванията на външния министър в Европа — Янгблъд хвърли обвинителен поглед през масата, опитвайки се да прехвърли вината върху политическата сцена, — елементи от кипърското общество приемат нашите подготвителни действия като равносилни на обявяване на война. Командирът на място в Кипър ми казва, че има значително завишаване на обществената нагласа в посока враждебност. И това прави всяка инициатива от наша страна значително по-усложнена.

— И ще става все по-сложно, колкото повече чакаме.

— Но на този етап има твърде много неизвестни. Аз не мога да гарантирам успех.

— Не можете да гарантирате, че британската армия може да напляска един смешен епископ — Ъркарт едва сдържаше презрението си.

— Моята дефиниция за успех е да постигнем целите без ненужна загуба на живот.

— И точно забавянето заплашва нещата да се объркат. Точният момент, генерале, всичко зависи от точния момент. За бога, президентската резиденция е на не повече от тридесетина километра нагоре по пътя от базата в Акротири. Можем да сме там, преди да ни е изстинал чаят.

— Но…

— Има ли въоръжени мъже пред портала на Акротири, които причакват нашия конвой? От това ли се страхувате?

— Има блокада…

— Не, генерале. Без повече оправдания. Времето изтече.

Без да сваля очи от военния, Ъркарт се пресегна към червения телефон, който стоеше пред него на масата в кабинета и вдигна слушалката към ухото си.

— Свържете ме с маршал Рей.

— Г-н министър-председател — извика Янгблъд, леко зачервен. — Военната йерархия и комуникацията минават през мен. Не може политиците да се месят във военни операции и…

— Генерале, вие сам настоявахте, че това е политически въпрос, а не само военен. Нима се опитвате да отнемете правото на министър-председателя да се съветва с командира на място?

Янгблъд продължи да го гледа втренчено, но замълча, несигурен в правомощията си. Маршал Рей беше не само командир на британските сили в Кипър, но и администратор на суверенната територия на базите, което на практика го правеше и губернатор. Две шапки. Коя носеше в момента…? Докато Янгблъд се луташе в няколко века конституционен етикет и прецеденти, комуникационната система, която минаваше през оперативния щаб в Нортууд и после по сателит над Сахара, работеше безотказно; само след няколко секунди Ъркарт беше свързан с командира администратор в Епископи, което беше в сърцето на базата Акротири.