Жозе Душ Сантуш - Ключът на Соломон

— Халдерман слуша.

— Добър вечер, сър — поздрави гласът от другата страна на линията. — Простете, че звъня в този час, но имаме спешно обаждане от нашия човек в посолството ни в Берн. Настоява спешно да говори с вас. Да ви свържа ли?

— Свържете ме.

По линията се чу изщракване и заговори друг глас.

— Ало?

— Името ми е Халдерман, заместник-директор на дирекция "Наука и технологии" в ЦРУ. Казаха ми, че спешно трябва да говорите с мен.

— Точно така. Казвам се Пол Зелазни от отдел "Информация" на посолството в Швейцария. От полицията в Женева току-що се свързаха с мен с една неприятна новина. Съжалявам да ви съобщя, че преди около час вашият директор, Франк Белами, е бил открит мъртъв при… как да кажа… странни обстоятелства.

— Франк Белами е мъртъв?

— Да, сър.

Халдерман сви юмрук в победоносен жест, сякаш се радваше на новината, но гласът му прозвуча равнодушно.

— Как така?

Събеседникът му от другата страна на линията си пое дълбоко дъх, сякаш се приготвяше да заговори.

— Тялото му е било открито в огромен детектор за елементарни частици в ЦЕРН. Изглежда, е починал от задушаване. Швейцарската полиция разследва случая като убийство.

— Сериозно? Какво ги кара да мислят така?

— Ами… съобщиха ми, че Франк Белами е оставил бележка с името на мъжа, който го е убил.

— О? Кой е той?

— Швейцарската полиция все още се опитва да идентифицира заподозрения, но ми дадоха името му, а след малко ще ми изпратят снимка на бележката, оставена от Франк Белами. Убиецът е мъж на име Томас Нороня. Познато ли ви е?

— Томас ли? Да не е Томаш?

— Може и да е така.

— Знам кой е. Полицията арестува ли го вече?

— Работят по въпроса.

Халдерман погледна часовника си; беше почти шест сутринта.

— Вижте, господин…

— Зелазни. Пол Зелазни.

— Вижте, Пол. Когато получите копие на бележката, оставена от Белами, изпратете ми я в Лангли с референция "спешно", става ли? Искам да е в кабинета ми, когато пристигна, защото настоявам да се погрижа за случая лично. Благодаря за обаждането. Приятен ден.

Без да изчака събеседника си да се сбогува, Халдерман затвори. Вдигна поглед към прозореца и се взря в утринната светлина. Устните му се разтвориха в доволна усмивка, докато си представяше перспективите, които се разкриваха пред него.

Най-сетне Франк Белами беше извън играта.

Томаш бе зает с пратката, пристигнала с бърза поща, която току-що му бяха доставили. Той взе пакета и заинтригуван, дълго се взира в него. Кой, по дяволите, му пращаше колет от Швейцария? Първото нещо, което направи, бе да провери марките — нямаше съмнение, наистина бяха от Швейцарската конфедерация. Историкът разгледа печатите върху марките и установи, че са поставени предишния ден в пощенски клон в Женева.

— Какво съвпадение…

Тази случайност го изненада, тъй като самият той беше в същия град по същото време. Защо не му бяха връчили пакета лично? Може би подателят не е знаел, че Томаш е бил в Женева, и всичко е просто съвпадение. Това бе единственото разумно обяснение, което му хрумваше. След първоначалната почуда историкът реши, че случаят не заслужава чак такова внимание. Макар че обикновено бе подозрителен към съвпаденията, знаеше, че понякога се случват, затова най-добре бе да продължи нататък и да отвори пакета.

Разкъса хартията по краищата и извади съдържанието му. На пръв поглед предметът вътре приличаше на дебел диск, но тъй като бе увит в целофан, не се разбираше какъв точно е той. Затова трябваше да го разопакова целия, за да види най-сетне какво са му изпратили.

— Да ме вземат мътните!

Вътре имаше меден артефакт, който приличаше на гигантско йо-йо, поръбено с кожа, достатъчно голям, за да изпълни дланта на Томаш. От едната страна имаше геометрично изображение с два външни кръга, изпълнени с еврейски и латински букви, а в средата — релефна Давидова звезда с позлатени линии.

Реакцията на Томаш привлече вниманието на секретарката.

— Какво има, господин професоре? Случило ли се е нещо? — Историкът разгледа предмета и изображенията по него и го показа на Албертина.

— Изпратили са ми пентаграм, погледнете!

— Какво е това?

Пентаграмът е амулет, използван за магически възвания.

— Историкът прокара пръст по линиите на пентаграма. Посочи буквите , изписани в горната част на външния кръг.