Жозе Душ Сантуш - Ключът на Соломон

Историкът не искаше да продължава този разговор.

Издърпа стола си, седна и включи компютъра.

— Нещо друго, освен телефонното обаждане?

— Инженер Феро иска да говори с вас в три следобед — съобщи тя — относно покупката, за която пътувахте до Женева. — Албертина му хвърли любопитен поглед. — Открихте ли каквото търсихте?

Томаш се наведе и вдигна служебното куфарче, което бе оставил до писалището.

— Да. Тук е.

Секретарката настойчиво се взря в куфарчето. Изгаряше от любопитство.

— Наистина ли? Може ли да погледна?

Томаш отвори куфарчето с малко ключе и извади пакета, който бе донесъл от Женева.

— Ето, вижте каза той, докато го размахваше. — Нямате представа колко работа ми създаде тази покупка.

Той погали пакета. Преговорите с търговеца на антики в Женева преминаха трудно; в крайна сметка залогът бе един много рядък ръкопис, придобивка, за която Томаш горещо бе настоявал пред фондация "Гулбенкян", но за щастие, всичко бе минало добре. След професионалния оглед, при който се увери в автентичността на документа, той направи предложение, съгласувано с Лисабон, и накрая цената се оказа немного по-висока от първоначалната оферта. Всъщност професорът толкова се вълнуваше, че с нетърпение очакваше срещата с инженер Феро. Директорът на музея към фондацията със сигурност щеше да остане очарован от тази придобивка.

— Може ли да погледна — помоли Албертина. — Или вашето съкровище трябва да остане опаковано?

Томаш се разсмя.

— Никога не съм срещат по-любопитен човек — отбеляза той. — Добре, ще ви покажа.

Разопакова пакета, като отлепи скоча от краищата на хартията, и извади пожълтяла хартия, очевидно древен ръкопис, запечатан в полиетиленов плик, който го предпазваше от контакт с въздуха. Обърна документа към секретарката и й показа заглавието и първите редове от текста под него, изписани отдолу със средновековна калиграфия.

— Tabula Samri… Smiragda… na — заекна заинтригувано Албертина. — Какво, по дяволите, означава това?

— Tabula Smaragdina [14] Смарагдовата таблица (лат.), или Изумруденият скрижал — древен текст, за чийто автор се смята Хермес Трисмегист, който дава началото на алхимията. За първи път се появява между VI и VIII в. в книга, написана на арабски език — Kitab Sirr al-Khaliqa wa Sanat al-Tabia. — Б. пр. — поправи я историкът. — Известна още като Смарагдовата таблица или Тайната на Хермес. Става въпрос за текст, приписван на Хермес Трисмегист, не знам дали сте чували…

— Да, той е древен маг, нали така?

— В известна степен, да. Хермес Трисмегист е бил известен алхимик, чиято истинска самоличност е забулена в мистерия. Някои учени твърдят, че личността му е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот — и двамата са божества на магията и писмеността. Предполага се, че реалната историческа личност под името Хермес Трисмегист е върховният жрец Имхотеп — египтянин, почитан от гърците, когато окупирали Египет през птолемейския период. Трисмегист означава "трижди велик" — мъдрец, автор на многобройни древни текстове. Най-известни сред тях са "Херметика" — сборник с диалози от II и III век, в които един учител — самият Хермес Трисмегист, преподава на ученика си същността на божественото, на съзнанието и на Вселената.

— Тези текстове още ли съществуват?

— Разбира се. Оригиналите били открити, изписани върху папируси, имаме и преводи на латински, датиращи от XVI и XVII век. — Пъхна ръка в куфарчето и извади документацията, която бе събрал през последните седмици, за да се подготви за професионалния оглед на ръкописа, с който фондацията искаше да се сдобие. — "Херметика" съдържа много ценни древни мъдрости. — Потърси с пръсти един ред от записките си. — Чуйте този цитат от книга XIII на "Херметика". — Професорът прочисти гърлото си. — Излязох от себе си, превръщайки се в безсмъртно тяло, и вече не съм, което бях преди. Родих се в съзнанието.

— Родих се в съзнанието ? Какво означава това?

Историкът сви рамене.

— Херметична мъдрост. Означава, че се намираме пред скрито познание. Изразът "родих се в съзнанието" вероятно означава, че истинската реалност е тази на съзнанието. Ние сме онова, което нашето съзнание прозира. Извън съзнанието няма реалност.

Идеята беше прекалено странна, за да я приеме сериозно, затова Албертина бързо насочи вниманието си към ръкописа в ръцете на Томаш.