Жозе Душ Сантуш: Ключът на Соломон

Снопът светлина от фенерчето на Жан-Клод се насочи към мястото, откъдето изтичаше хелият. Металните тръби на охладителната система бяха пробити, а на пода лежеше пробивен инструмент, работещ при високи температури.

Погледни това, видя ли го? — нервно отбеляза той. — Някой нарочно е пробил тръбите.

— Боже мой! — възкликна смаяно колегата му. — Изтичането на хелий е било причинено умишлено!

Съзнавайки сложността на ситуацията, Жан-Клод незабавно грабна радиостанцията и натисна бутона.

— Сокол 1 вика Гнездо. Установихме източника на проблема. В един отвор в задната част на външния мюонен детектор има труп. Намерихме и инструмент за пробиване при високи температури близо до мястото на хелиевия теч. Течът не е инцидент. Повтарям. Не е инцидент. Очаквам инструкциите ви. Край.

Апаратът отговори с две секундно пращене.

— Гнездо вика Сокол 1. Бихте ли повторили? Край.

Информацията беше толкова невероятна, че шефовете в централата за сигурност очевидно не можеха да повярват на думите, които току-що бяха чули.

— Намерихме тяло в ATLAS и инструмент за пробиване при високи температури близо до мястото, където е хелиевият теч. В ръката на трупа има лист с изписано на него име. Подозирам, че ни насочва към убиеца. Край.

Този път пращенето продължи повече от десет секунди. Явно мъжете в централата за сигурност обсъждаха чутото.

— Гнездо вика Сокол 1 — отвърнаха накрая. — Мисията ви е изпълнена. Незабавно се върнете в Гнездото за debriefing[13] Разпит, инструкция на лице след военна или разузнавателна мисия (англ.). — Б. пр. Искаме пълен доклад. Ще изпратим пожарникарите да спрат теча на хелий и да изнесат тялото. Детекторът и цялото помещение на ATLAS ще бъдат запечатани до следваща заповед. Край.

Двамата охранители погледнаха трупа за последен път и се обърнаха, за да напуснат възможно най-бързо опасното място. Отново заобиколиха огромната циркулярна "лопата" на външния мюонен детектор, този път от другата страна, и потънаха в тунела, водещ до вратата, през която бяха дошли преди половин час.

По пътя Жан-Клод си припомни сутрешния инцидент във фоайето на комплекса и чувството, което бе изпитал, когато разбра, че нахлулият в сградата старец е важен човек в ЦРУ.

— Който и да е този Томаш Нороня — прошепна той с крива усмивка, — ЦРУ ще го погне с всички сили.

Но той знаеше, че това не е негов проблем. Сви рамене и забърза крачка. Колкото по-скоро се измъкнеха оттам, толкова по-добре.

Върховете на тревата блестяха на слънцето като същински съзвездия от диаманти, искрящи на чистата утринна светлина след ситния дъждец. Мъжът със зелените блестящи очи безгрижно пресече тревата със служебно куфарче в ръка и влезе в модерната сграда на фондация "Калуст Гулбенкян", като си тананикаше някаква мелодия, която бе чул по радиото. След като весело кимна на служителите на рецепцията, той се отправи към един кабинет в дъното на фоайето. Отвори вратата и завари секретарката си да пише нещо на компютъра.

— Здравей, Албертина! Върнах се.

Секретарката вдигна поглед от монитора и се взря в новодошлия.

— Професор Нороня! Добре ли пътувахте?

— Разбира се — отговори Томаш Нороня и се отправи към миниатюрната стая, в която упражняваше длъжността на научен консултант на фондацията. — Върнах се в Лисабон по-рано, пристигнах вчера следобед и така успях да избегна стачката на испанските ръководители на полети. На косъм бях!

— Как беше в Женева? Голям студ?

Историкът пъхна ръка в джоба си.

— Замръзнах — каза той, подавайки една червена кутия на секретарката. — Донесох ви малко шоколад.

Албертина взе подаръка и се усмихна.

— Професоре! Познавате ме добре. Но за бога, нямаше нужда да си правите труда…

Томаш остави куфарчето до писалището си.

— Стига, не представляваше трудност ни най-малко — каза той, окачвайки палтото си на закачалката до прозореца. Обърна се и надникна през вратата. — Нещо ново?

Това бе служебен въпрос, затова секретарката веднага доби професионален вид и разлисти тефтерчето си.

— Да, обадиха се от Нов лисабонски университет. Обясних им, че пътувате, и ще се обадят отново утре. Не казаха по каква причина ви търсят.

Томаш едва сдържа усмивката си.

— Няма и нужда. Тези типове ме преследват, за да разберат дали ще се върна в университета…

— И добре правят според мен — заключи Албертина. — Къде се е чуло и видяло учен от вашия ранг, един от най-добрите криптоаналитици в света и професор по не знам колко древни езика и така нататък, да не преподава в университет? Истинско престъпление, казвам ви!