Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Искаше да види погледа й. Искаше тя да разбере, че колелото на живота е направило пълен оборот. Че той се е върнал и ще извърши онова, което отдавна трябваше да извърши.

Да отърве света от нея.

Джерико не можеше да се срещне с тях по-рано от вечерта, затова, когато Пулър и Нокс пристигнаха във Форт Монро, вече минаваше девет и навън беше тъмно. Един от въоръжените охранители, застанали на пост отвън, ги ескортира до Блок Кю. По всичко личеше, че нощем сградата е затворена и служителите са си отишли; паркингът пустееше, не се виждаха автомобили.

Пулър и Нокс прекосиха дълъг коридор и влязоха в малка конферентна зала, където останаха сами. Чуха заглъхващите стъпки на охранителя, който се връщаше на поста си.

Двамата седяха един до друг на дългата маса. Нокс погледна Пулър, след което насочи вниманието си към камерата, монтирана в един ъгъл на тавана. Той вече я бе забелязал, затова само й кимна.

Изчакаха, без да промълвят нито дума, докато вратата се отвори. На прага стоеше дребничка жена, шейсетинагодишна, с къса посребрена коса, черни очила, морскосин костюм и бяла блуза. Носеше черни обувки с нисък ток. Тя огледа Пулър с изражението на опитен адвокат или банкер. Кимна и на двамата, преди да седне срещу тях.

— Казвам се Клеър Джерико — представи се жената. — Аз ви позвъних, агент Пулър.

Пулър кимна, след което посочи Нокс.

— Това е…

— Знам коя е тя. Приятно ми е да се запознаем, агент Нокс. Вашата репутация ви предшества, както и тази на колегата ви.

Нокс и Пулър се спогледаха, преди отново да насочат вниманието си към Джерико.

Тя се покашля и попита:

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? Чай, кафе, минерална вода? Мисля, че има и газирани напитки.

И двамата отказаха.

Джерико се приведе напред и постави ръцете си една върху друга.

— Знам, че сте изключително натоварени, затова няма да ви губя времето. Разбрах, че сте установили контакт с една от моите служителки, Ан Шепард. Разговарях лично с госпожица Шепард. В резултат на това тя бе уволнена тази сутрин.

— Защо? — попита Пулър.

— Поради същата причина, която сте изтъкнали снощи пред нея, агент Пулър. Посещавала е редовно онова заведение и се е държала по начин, който представлява грубо нарушение на условията на трудовия й договор.

— Затова ли ме поканихте на среща? За да ми съобщите това? Можехте да го направите и по телефона.

— Предпочитам да обсъждам важните въпроси лице в лице.

— Джош Куентин работи тук, нали? — попита Пулър.

— Да.

— Той също беше в бара. Очевидно прекарва доста време там. Дори разполага със собствени помещения на втория етаж. Винаги отива там в компанията на много жени. Някои от тях води в спалнята. Това не се ли квалифицира като нарушение на договора?

— Нямам представа, не съм виждала трудовия му договор. Той е изпълнителен директор на „Аталанта“. По-високопоставен е от мен.

— Въпреки че вие сте по-възрастна — отбеляза Нокс.

Непроницаемото лице се извърна към нея.

— Длъжностите ни не се основават на възрастта, а на богат набор от фактори. Господин Куентин се радва на безукорна репутация. Вярно е, че направи бърза кариера, но това се дължи изцяло на неговите способности.

— С какво се занимавате тук? — попита Пулър.

— Работим по договори с Агенцията за авангардни проекти в областта на отбраната. Участваме във военни разработки като подизпълнители. Това не е тайна.

— Напротив, бих го определил като строго пазена тайна — възрази Пулър. — Не успях да открия никаква информация за Аталанта Груп. Компанията няма дори уебсайт.

— Не се нуждаем от подобно нещо. Имаме достатъчно клиенти и поръчки и си вършим работата.

— След като позвънихте, проверих и вас. Отново не успях да открия никаква информация. А аз знам къде да търся.

Джерико го изгледа безизразно.

— Исках просто да ви уведомя, че съм решила проблема с госпожица Шепард.

— Тя извади голям късмет — отбеляза Пулър. — Малко след като си тръгна, няколко бандити откриха огън в бара.

— Наистина ли? Има ли пострадали?

— Не сте ли чули? — попита Нокс. — Заведението се намира недалече от тук.

— Бях много заета.

— Между другото, има доста жертви и ранени.

— Каква трагедия — отбеляза Джерико, но по лицето й не трепна и едно мускулче.

— Знаете ли, че преди трийсет години наблизо са били убити четири жени? — попита Пулър.

— Не разбирам връзката им с днешната ситуация, агент Пулър. Мислех, че говорим за настоящето.