Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Нали ми беше казал всичко? — възкликна тя, очевидно раздразнена.

— Излъгах. Как се чувстваш, когато те лъжат?

Тя въздъхна шумно.

— Гадно.

— Радвам се.

— Ще ми кажеш ли сега?

— Създават екзоскелети, които да помогнат на войниците да тичат по-бързо, да скачат по-високо, да бъдат по-силни. Ще накарат мозъците им да работят по-добре в условията на стрес. Разработват и течна броня, която при попадение на куршум става твърда като титан, а после сама възстановява формата си. Това вероятно е само върхът на айсберга.

— Опитват се да създадат супервойник, така ли?

— Това не е тайна. Подобна информация можеш да откриеш и в интернет. Макар и в най-общи линии. Разбира се, няма да откриеш какво точно правят или как. Но има снимки. Жената, която работи в „Аталанта“, ми каза.

— Ключът е в това как го правят. Нещо, което не можеш да научиш от Уикипедия. Поне не в подробности.

— В случая не разследваме кражба на военни тайни. А смъртта на няколко жени преди трийсет години. Възможно ли е някой от хората, които са използвали като опитни мишки, да се е превърнал в нещо като Тед Бънди, прочутия сериен убиец, но със свръхспособности?

— Искаш да кажеш, че са създали супервойник още преди трийсет години? — попита тя.

— Мисля, че да. И подозирам, че това е охранителят от бара.

— Ще трябва да го намерим.

На Пулър му хрумна нещо. Позвъни в „Камуфлаж“ и остана изненадан, когато някой вдигна. Беше един от барманите, с които бе разговарял. Той се представи и попита:

— Какво е положението?

— Ще останем затворени за известно време. Всъщност… не съм сигурен дали изобщо ще отворим след случилото се. Какво глупаво, безсмислено насилие! Ако искате да говорите с госпожа Майърс, тя не е тук.

— Знам. В интерес на истината, търся Пол, охранителя. Там ли е?

— Пол? Не, не съм го виждал от снощи. Защо?

— Искам да проверя дали има нужда от нещо. Беше ранен, а после изчезна. Не мисля, че е получил медицинска помощ.

— По дяволите, нямах представа. Толкова много неща се случиха… — Гласът на бармана заглъхна.

— Знам, знам, не искам да ви натоварвам допълнително. Просто се опитвам да го открия. Знаете ли каква кола кара?

— Кола? Да, снощи излязох да изпуша една цигара, преди да започне смяната ми, и го видях на паркинга. Бял микробус.

Пулър се напрегна.

— Микробус? Като онези, с които водят децата на училище?

— Не, без прозорци, като онези, които техниците използват. Макар че отвън няма надписи или нещо подобно.

— Случайно да знаете регистрационния му номер? Така по-лесно ще го открия.

— Не, нямам представа. Дори не знам фамилията му. И не мисля, че някой тук я знае.

Пулър затвори и погледна Нокс.

— Какво беше това за микробуса? — попита тя.

Той й обясни набързо, че е забелязал един и същ бял микробус на три от местата, на които са били изхвърлени телата на жертвите.

— Господи, Пулър! Пол трябва да е нашият човек!

— Така изглежда. Сега остава да го открием.

— Знаеш, че това може да струва кариерите и на двама ни — предупреди го Нокс.

— Аз лично смятам, че ще извадим голям късмет, ако се отървем само с това.

— И аз си мислех същото.

— Защо тогава се върна?

— Не е ли очевидно?

— Не и за мен.

— Свикнах с теб — каза Нокс и побърза да добави, преди Пулър да отвърне нещо: — Освен това никога не съм минавала от тъмната страна. Може да заобиколя правилата, за да изпълня някоя задача, но никога не съм вършила нещо лошо. Нито съм участвала в потулването му. Като смъртта на тези четири жени. Или изчезването на майка ти.

Настъпи продължително мълчание.

— Оценявам това, Нокс.

— Но не ми вярваш, нали?

— Не съм казал подобно нещо.

— Не е нужно. Изражението ти те издава.

— Ти рискува живота си, за да спасиш брат ми. Обикновено това би било достатъчно, за да повярвам, че си искрена с мен…

— Обикновено.

— Но част от работата ти изисква да лъжеш, да се преструваш, да мамиш. И никога не знам кога ще ми поднесеш поредната доза лъжи. Съжалявам, но така съм устроен.

Тя кимна.

— Мисля, че те разбирам. Какво ще правим в такъв случай?

Телефонът на Пулър иззвъня, преди той да успее да отговори. Погледна дисплея и каза:

— Непознат номер.

— По-добре вдигни. Може да е суперменът Пол.

— Ало?

— Агент Пулър, казвам се Клеър Джерико. Работя в Аталанта Груп. Мисля, че трябва да се срещнем.

Едно вдишване, две вдишвания, три вдишвания, четири вдишвания.